Писмото

Не се бяха виждали отдавна. Може би колко? 3-4 години,всеки бе поел по собствен път,когато съвсем неочаквано съдбата ги събра отново. Отново и не повесел повод.
Беше късен августов следобед, едно момче седеше на масата в кафене. Отпиваше бавно от кафето си и чакаше момичето. Почака известно време и тя се появи. Не много висока,права черна коса, тъмни очи и прекрасни тръпчинки когато се усмихва. От някъде се носеше силен аромат на ягоди и съвсем тихото и меланхолично напяване на джазова мелодия.
- Здрасти, извинявай,че закъснях.
- Няма проблем на всеки се случва.-каза момчето
Тя съвсем небрежно завъртя стола и с леко движение се плъзна в него, като едновременно с това успя да закачи и чантата си на облегалката. Поръча си студен чай и заговори почти шепнешком:
-Колко време мина? 4 години?
- Толкова. Преди 4 години се случи- рече той, също шепнейки
- Много време ,а сякаш беше вчера когато тя си отиде.
- Наистина мина време,а ние все едно бяхме в машина на времето,която запази спомените живи като вчерашни.
- Знаеш ли- подшушна отново тя- Странното е ,че почти всеки ден си мисля за нея. Каква би била тя сега, какво би правила, дали все още щеше да ни е приятел?
- И аз си задавам често тези въпроси, но никога не ги свързвах, пък с някои от познатите,докато не се случи това онзи ден, и всъщност се сетих за теб когато те видях. Странно е как един починал,може да е по-често в мислите на един човек, отколкото някой жив. Аз лично си го обяснявам със силен дух и личност.
- Наистина е интересно и съм напълно съгласна с теб. Тя беше невероятен човек и все още немога да повярвам,че я няма. Знаеш ли понякога имам чувството,че чувам смеха й,- обръщам се,но нея я няма.
- Аз я сънувам. Ужасно е странно ,защото всичките ми сънища са изключително реални, и понякога просто немога да разбера дали съм сънувал или пък може действително да се е случило нещо?
- Не е честно да си отиде един толкова жизнен и весел човек, на толкова крехка възраст,без дори да е опознал всички радости от живота. Или поне истинските плодове на младостта. Само на 18?- думите й вървяха съвсем гладко и това го наведе на една друга мисъл.
- А не смяташ ли,че неговото самоубийство също е много странно. Винаги е имал вид на трезво мислещ човек. Наистина- замисли се момчето- понякога си имаше своите странности,но винаги съм го оправдавал с това,че беше много чувствителен към света и единственото му оплакване беше,че е самотен.
- Наистина е ужасно. Той имаше приятели, не бих казала,че е бил толкова самотен. Всъщност беше доста контактен и имаше, понякога нелеко чувство за хумор, но винаги се е извинявал когато прекаляваше и това някак си го извиняваше- каза със загадачна усмивка момичето.
- Така е. Но знам ли? Времената се промениха. Човек започва да има все повече и почвече познати, и все по-малко и по-малко приятели,което води на мисълта,че може би наистина няма вечни приятели,а има само вечни интереси.
- Не ми се иска да се съгласявам- поклати главя момичето- но като че ли наистина си прав. Знаеш ли- продължи тя- Чух нещо много интересно. Помниш ли близначките?
- Да спомням си ги. Какво за тях.
- Знаеш,че те й бяха много близки и много дълго време бяха в траур заради нейната смърт.
Те са ходили при една жена,която може да общува с мъртвите и са се свързали с нея.
- Това не го вярвам!- Прости ми ,но винаги съм бил малко по-прагматичен. Идеята ми е,че няма таков анещо като задгробен живот. Всъщност и моята теория не е много правдоподобна, но никак не съм запленен от мисълта за реинкарнация и преминаване в дуги нива. Или изчакването докато си готов отново да дойдеш тук и Великия Астрал и ...
-Да, да ясно!- Прекъсна го тя- но нека се доизкажа ок???
-ОК!
- Тя им е казала,че там където е сега е странно, вече е свикнала, но знае,че не е сред нас. Имало други. Тези други, и се карали,че все е нетърпелива. И там имало училище. Приятели нямала, и й било много мъчно за всички тук. Последното нещо,което е казала,е че много и се пие кока- кола.-завърши тя
- Боже мой!!!-почти извика той
- Какво нали не вярваше в Господ???- саркастично се усмихна тя
- Ти незнаеше ли ?- в очите му блестяха сълзи
- Да знам за кое?-в нейния поглед вече се четеше истинско любопитство
- Вечерта преди неговото самоубийтство,той се е видял с близначките.
- И?-наистина ставаше интересно. Никой не знае какво са си говорили. Знаеш ли друго ми се вижда странно,че на мястото на самоубийството е нямало предсмтърно писмо.
- Напротив имало е!-почти се задъхваше от вълнението. Сякаш за момент целият свят притихна, всичко стана някак си сиво, музиката заглъхна и в целят свят бяха само те двамата.
- Имало е -повтори той. В едната си ръка е държал пистолета,а в другата кутийка от кока-кола.

на всеки може да се случи...

Телефонът звънна, повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия... В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче... Чу се шепот от ругатня. Към дестия път в слушалката се чу сънен женски глас:
- Ало-о-о-о- каза доста провлачено.
- Деси ти ли си ?-попита почти еуфори1ен мъжки глас отсреща...
- Ъ-ъ-ъ имате грешка... звуците излизаха толкова бавно, че можеха да съперничат само на някоя родопска песен.
- Да-а-а-а-а грешка-а-а-а-а- проехтя еуфоричният глас, който вече бе в екстаз.
" Това не е истина"- посмили си тя "Току що станах причина за мъжки оргазъм,а фори и не бях там" Обърна се на другата страна и се сгуши още повече в топлата завивка. Точно бе започнала да се унася и вижда чудесна поляна обляна от слънчева светлина, когато : Дзъ-ъ-ъ-ър-р-р- Няма начин на поляната да има телефон"-рече си тя- дзъ-ъ-ър-р-р-р- Втори,трети...
- Ало-о-о
- Криси здравей, мама се обажда!
- Мамо, знаеш ли колко е часът?
- Точно два и трийсет миличка, но това е важно...
- Важно, е че е два и трийсет???
- Не, той пак го направи. Върна се преди час и половина. Аз го попитах къде е бил, той отоговори,че бил у Пешо и играли на шах, а аз му казах,че мирише на ракия... Той ми размаха пръст и каза: - Ми ти к'во искаш ма...на шах ли да ти мириша.
- О, мамо не го ли познаваш...?
- немога вече миличка неиздържам,ще си взема багажа и заминавам за Виена,там има толкова много изискани кавалери и ....
- И ще си счупят краката да те носят на ръце нали?- измърмори Криси...
- Какво???
- Попитах дали си си взела валериана?
- Взех го ...
- Тогава удари една голяма ракия и си лягай мамо и затвори телефона със скоростта на падаща светкавица върху напъпила овошка...
Нахлупи възглавницата върху главата си и затвори очи... Сотеше на Болнично легло с апарат за кръвно налягане на лявата ръка и термометър в устата....
- Сложи си двата пръста върху китката и брой!- нареди доктор Хаус
- "Мили Боже" разкрещя се вътрешно тя! На никого не бе казвала,но бе лудо влюбена в него...
- Е,- каза той- Колко?
- Дфвадефет и пеф...-изфъфли тя...
Той я погледна със съмнение и каза:- Или след малко с теб ще се случи нещо много лошо или си зле с математиката. Почука с чукче върху коляното й и каза: Да-а-а окей явно си зле с математиката...-каза той-докато поглеждаше живака на термометъра- И между другото вече можеш да си затвориш устата.
- Аз ъ-ъ-ъ- да... и сега осъзна,че и се е отдала една-единствена възможност- Мога да ви дам телефона си...
- С удоволствие -дзъ-ъ-ъ-ъ-ъ-р-р-р, - но вече те търсят по него!
- О не-е-е защо сега, не искам сега...И отвори очи...Дзъ-ъ-ъ-р-р-р-р
- Ало- каза разгневена в слушалката...
- Здрасти Юли съм...
- Кой???
- Юли, помниш ли ме,запознахме се преди три дни в : "Бар на края на вселената"- довършиха едновременно...
- И от къде ми имаш телефона- попита тя с тон на инспектор,разследващ клане в детска градина, а единственият заподозрян за това е малко сладко, мило русо момиченце със морско сини очи, житно руси коси и рокличка на мечета...
- Ами Яна ми го даде...
- И защо се обаждаш
- Ъ, малко е тъпо от 30 минути хвърлям ези-тура за да реша да ти звънна...
- И?
- Ами чак сега се падна ези- смотолеви той
- И?
- Чудех се дали няма да искаш утре да пием по едно мляко с какао? Евентуално кино?
- И?
- Ъ-ъ-ъ-ъ ми-и-и-и- Ми е преди фа нали- прекъсна го тя
- Не те разбрах?
- Карай- отсече тя- Добре къде ще се видим...
- Утря в 7 на попа???
- С удоволствие - каза тя. Ще се видим там. Затвори телефона, обърна се на другата страна и спа непробудно до обяд...

Педофил ли сте? /наложен като интелектуално ембарго над интелигенцията/

Благодарим и изказваме силни благодарности,подкрепяни с истински благодарски похвали към: e-bane.net

1. Кое филмово заглавие ви допада най- много?
А) “Малки жени”
Б) “Големият Лебовски”
В) “Колкото- толкова”


2. Коя е любимата ви книга?
А) “Лолита”
Б) “Старецът и морето”
В) “1001 нощ”


3. Какво е отношението ви към децата?
А) те са прекрасни гладки същества, които можеш да лесно да примамиш, и да си играеш...да си играеш... ой, на батко!
Б) е, един ден ще порастнат, ще станат майки и бащи, после баби и дядовци и тогава... ох, котьо!
В) абе, деца- какво да ги правиш, важното е кеф да става.


4. Как оползотворявате наличието на бонбонки и шоколадчета?
А) събирам си ги в прозрачни пликчета (дамски) и с тях обикалям детските градини и началните училища и после... знаете как е!
Б) дарявам ги лично в домове за стари хора и чакам отплата от благодарните старци- ако ме разбирате какво искам да кажа
В) омазвам се целия и звъня на секс- телефони, хи-хи-хи


5. Какво работите?
А) учител по физическо в първи клас
Б) гробокопач, ама много са наблюдателни близките, бе, много!
В) чиновник в държавно учреждение, шефът ухае много хубаво, а секретарката ходи с едни такива ластични полички...


6. Какво колекционирате?
А) използвани памперси, и стари детски обувчици, леви
Б) некролози на хора над 70 години
В) карти за игра с голи жени и футболисти


7. Кои вестници или списания четете редовно?
А) “9 месеца”
Б) “Трета възраст”
В) “Психо” и “Шок Секс”


8. На какво учите децата си?
А) не ви трябва да знаете
Б) да уважават възрастните хора
В) на нищо, жена ми ме изгони заради връзката с тъщатаv

9. Кое е любимото ви телевизионно предаване?
А) “Кой е по- по най” и “Ала- Бала”
Б) “С бъклица и дрян” заради певиците над 70-те
В) “Нощен магазин”

10. Педофил ли сте?
А) да
Б) не
В) и да, и не


 Ако имате най- много отговори А), то да, вие сте педофил, при това от най- гнусните. Рано или късно щше ви хванат.

 Ако имате най- много отговори Б), то вие не сте педофил. Вашето сексуално отклонение се нарича геронтофилия и има тенденция да прерастне в некрофилия. Поне доставяте радост на старите хора

 При най- много отговори В) вие имате потенциал както за педофил и геронтофил, така и за следните отклонения- педерастия, садохизъм, мазохизъм, зоофилия и пр, и пр.

Всъщност, самият факт, че сте решили този тест показва, че сте ужасна персона и поведението ви носи само беди на обществото.

как да я накараме да се чувства прекрасно...

следните точки не са инспирирани от личен опит, ако все пак някой се усъмни в това...може да се направи справка в близкото РПУ


1. Докато я целувате, неочаквано й духнете в ухото!

2. Преди да ви направи минет, попитайте измила ли си е зъбите!

3. Помолете я да не стене, докато ви прави свирка!

4. А после попитайте: "Какво ми мълчиш, а?"

5. Когато си свали сутиена, попитайте: "Абе не ти ли е малко голям?"

6. Когато си свали гащичките, доближете се и с фенерче разгледайте катеричката й!

7. Напревете същото и с вече свалените гащички. Ако попита защо – кажете, че проверявате за въшки.

8. Когато се съблече чисто гола, сложете на кура си очила и кажете: “Виж добре, мойто момче, кой се налага да ебем!”

9. Помолете я да се обръсне. А след това се оплачете, че ви боде!

10. Когато й го вкарате – изненадано кажете: “Ама по-навътре нещо не влиза!”

11. По време на акта си пейте: "Я елате, пиленца, при батко!"

12. След като свършите, кажете: "Боже, закъснях! Ще трябва да бягам!"

Пътеводител на българската хубавица...

След кратко и много пространствено изследване "Пътеводител на българската хубавица" с гордост може да представи в няколко пункта правилата за една истинска БГ Красавица!!!
Успехът се крие не само в атрибутите и дрехите!Приемете всичко с умерена доза оптимизъм,щипка малоумие,капка дефицит на естетика и се отправете заедно с нас на едно незабравимо приключение в света на красивото и изисканото.

1. Бъдете перлата в короната на красотата:
А) Прическа :
Концепцията на идеята е не доколко ще се изрусите,а до къде ще стигнете в подигравката със собствената си коса, и дали ще ви запазят място в 3-ти перхидролен взвод .
Целта е да постигнете нещо незабравимо . Експериментирайте смело,докато не постигнете желания резултат. Бележка на автора: Косата небрежно оформена като прегазен на магистрала скункс е особено актуална в момента.

Б)Морска болест или синдромът на мухата ЦЕЦЕ:
Хубавото тук, е че имате няколко фактора,които са на ваша страна
1-очилата ще предпазат не само вашите очи,но и цялото ви лице!
2-очилата,ще ви направят потенциална половинка на Спайдър мен,Батман,всички от Екс мен,Капитан Америка и всички подобни знайни и незнайни герой,като незабравяме и добрите момчета от Перник. трогващо нали?
3-никои на улицата няма да ви познае,дори и ако сте мъртво пяни с бутилка от шампанско в задника
4- просто ви препоръчваме ТОП МОДЕЛА

В) Болестта на кокошият анус
За да сте една истински фешън икона,трябва да притежавате и съответното излъчване.
Няма мъж,който да се възпротиви на този чар,това ще накара вашите обожатели,ако не поне да ви построят паметник,то най-малкото да ви вдигнат храм на красотата.
Само така ще успеете да постигнете вдъхновяващо за мъжа излъчване и сексапил.
Практичен съвет от естетическият ни редактор: За по-прагматичните дами препоръчваме продажба на недвижим имот от типа НИВА. И инвестиране в това.

2) Инетелект,разум и съобразителност: "Пътеводител на българската хубавица" е абсолютно убеден,че гореспоменатите неща, като интелект,разум и съобразителост само ще натоварят излишно вашият имидж и ще попречат на прекрасната ви реализация като хубавица. Освен това ви гарантираме,че ако спазите посочените предписания по-горе никой няма да забележи,че вашият интелект съперничи с този на зелена чушка!

3)Преди и След:
Обещаваме на готовите да опитат процедурата по разкрасяване в горепосочените пунктове, бърз и качествен резултат,който би удовлетворил не само вас,но и вашите близки и приятели. Като последен съвет добавяме само,че ако сте от малко населено място,далеч от столицата,това е само във ваш +, ако живеете в Перник, което е близо до столицата,обаче плюсовете стават много повече,защото редактора на статията има съмнения,че корените на тези модни течения идват именно от там.
Като последна и обещаваща фраза завършваме с победителките до момента:
1-во място
2-ро място
3-то място

Това е! за препоръки и мнения ви очакваме на редакционните ни телефони и и-мейла ни.
Звънете не ни жалете и очаквайте новите ни модни предложения!

Напоследък често ме навестяваш

Сравнително често ми се случва едно нещо, повреме на друго нещо,в което би трябвало да съм ипаднал след уморителния и напрегнат ден. Сънувам. И то сънувам нещо определено и всеки път различно.
Виждам я жива, по-жива от всякога,смееща се,загадачна и красива както винаги.
Плаках на сън, молих се,защото отново я видях. Беше много учудена от моята реакция,защото сълзи се стичаха от очите ми и я прегърнах колкото мога по-силно.
Просто и казах: недей да ходиш никъде, моля те! Тя ме попита защо,казах и с кого и къде ще бъде ,дори можех да си спомня дрехите с които ще бъде,защо ще е там, но не посмях да кажа какво ще се случи. Пак ме попита защо. Просто се разкрещях през сълзи,че я моля и наистина не искам да отива,моля я с цялото си сърце и душа,а тя прсото се обърна и каза" Предполагам ,че на мама няма да и се стори гадно,че няма да отида на партито".
Събудих се,без дори да знам дали все още не сънувам, или напротив, сега съм заспал.
Липсваш ми много мъничка Поли,винаги си спомням за теб! Почивай в мир !

Писах ли го това или не...

Преди по-малко от година,мисля че беше миналия декември писах нещо като равносметка на шибаната година.
Знам, че сега не е декември, маи той ша дойде като неискан махмурлук при препил дванадесетокласник,така че ако някои въобще се напъва да го чете това сега ще разбере за още една моя равносметка точно преди една година и това,което съм сега.
Искам да започна с това,че тая една година мина отново много бързо и неусетно. Доста по-бързо отколкото въобще можете да си представите. Зимата я прекарах под логото на любовта и евентуално нейното истинско проявление, но уви, оказа се (много ми е любима тази фраза), че не само не бе любовта на живота ми, ами ме отврати за дълъг период (отивам да повърна и се връщам)...
10мин по-късно. Стига за любовта. С началото на пролетта започнах да правя нещото,което наистина ми се отдава(не да пия и да ходя покурви) Почнах да свиря в Сънрайз с Жорката Мархолев- моят детски идол. Наистина е голям кеф да свириш с хора, които си гледал като дете и някоя вечер те да ти звъннат и те питат: Здрасти искаш ли да свириш с нас. Една седмица ходех като напушен малоумник, страдащ от пристъп на еуфория(демек много весел) Към средата на лятото си купух нов бас- 5 струни, активна електроника, 24 позиции,а един месец по-късно си купих Фендер джаз бас(произведен в щатите),завиждайте малки аматьори, и жалки басистчета. :) свирихме по морето, Свирихме и на АПОЛОНИЯ. И именно там ми се случи нещо отново за което можех само да мечтая
КОПЕЛЕ СВИРИХ НА ЕДНА СЦЕНА С КЕН ХЕНСЛИ И ДЖОН ЛОУТЪН ОТ ХИЙП!!!!!!!
Свирих Джулай морнинг с човека,който я е написал! Естествено не съм се занимавал само със свирене през тази година. Помагах колкото можех на приятели, и те ми помагаха много де: Гешче, Люспа тука е момента да кажа(не съм пил),че благодарение на вас преоткрих,че да си сам не е чак толкова зле и не е болка за умиране(все още) Гегата ме запали по спорта и футбола в частност,освен това винаги когато сме свободни ходим да тичаме по 4 км, което пък ме навежда и на мисълта че от към март месец съм с 25 килограма по-слаб. смених си гардероба изцяло и станах анорексик :) Започнах да пия кафе в големи количества,защото съня ми стана скъпо платено удоволствие,не пуша все още цигари и усещам как лека по лека се превръщам в доктор Хаус, не че ще ви лекувам, но ставам доста циничен и това ме кефи. Сигурно някои ден ще престана, но до тогава има време. Сега чакам да почне поредния семестър и ако успея живот и здраве да завърша и тая година. това е.
ПП. Искам само да обявя,че нищо и никого не мразя,макар понякога хората да си мислят че е точно обратното :) просто не виждам защо някои да е чак толкова много щастлив, при положение,че аз не съм. това не е завист, това е стремежът на хората към свобода, братство и равенство! Ианче сериозно, обичайте се, пийте много вода(казвал съм го вече) и пак се обичайте!

19.09.2008

Много е тъпо, когато се усещаш заседнал между болка и самота. Виждаш как индексът Дау Джоунс на оптимизма ти се срутва като стара къщурка под напора на мощен багер в центъра на София. Още по-тъпо е когато знаеш,че след това на мястото на къщурката (бивше твое добро настроение), ще зейне огромна дупка и още повече багери ще копаят и копаят, докато не стигнат предела на твоите нерви и ти чисто и просто не се усетиш в безтегловността на състоянието, което завладява все повече, и повече народ, а именно ДЕПРЕСИЯТА! Кому е нужно това, защо се стига до там? Напоследък все повече и повече мой познати и приятели падат духом, а някои дори занемаряват и физическото си здраве,защото просто не виждат смисъл. Питам, и нека това питане остане отворено в академичните среди и нека някой отговори ако може де...: Питам: Защо подяволите млади хора на по 19-20 години не виждат смисъл в това да живеят. Защо всички и всичко се скапва, и защо се отчуждаваме вместо да се сближваме. Кога ще се сближаваме? Когато дойде времето да неможем да ходим, да носим отново памперси и да забравяме дали си взехме хапчето? Тогава ли ? Тогава, малко преди последния факс, който би трябвало автоматично да ни закара при...Така де...сещате се ДОБРО И ЗЛО, ГРЯХ И...обратното на грях незнам какво е (ето още едно питане), но да не се отплесвам от нещата.
Трудно се живее Санчо в днешните ни времена на еманципирани жени, нежни мъже и груба действителност, неоставяща уж нормалния човек да си поеме глътка въздух, да си спомни и той, че не е само винтче от машината, че не е увит в целуфан и не е продаден на дребно, че не се превърнаха в машинно масло мечтите му.
Няма да давам съвети за здравословно хранене, няма да призовавам и да ходите на фитнес, не защото няма нужда, а защото няма смисъл според вас. И аз седя отвреме на време и се чудя,даже понякога го изричам на глас: Къде сбърках и сбърках ли в нещо въобще? Сега , който не си го задава тоя въпрос ще излъже толкова безцеремонно и брутално,че ще да е все едно вашите да ти признаят че рожденният ти ден не е на датата, която си празнувал 22 години,а именно днес: ЧЕСТИТО НА ПЕЧЕЛИВШИТЕ, на неуспелите успех в следващия тираж,както се казва. Питате ли се? Питаите се. Само да ви подшушна и да ви кажа,че няма смисъл да се тормозите. Просто няма смисъл да се мъчите да разгадавате механизмите на Кучката съдба и нейното копеле провидението. Нищо не бъркате, просто сте попаднали в кофти време на кофти място. Това е!
Сега тука би трябвало да се изправя като един истински духовен гуру, да надигна своя жезъл, не онзи де..., стига мислихте за перверзии. И да призова боговете на словесен дуел, сигурен съм,че ще ми скъсат гъза! Иска ми се като лидер да ви кажа: СПОКОЙНО мой малки притеснени, скапани, изморени, депресирани, отчаяни, докарани до ръба на нервна криза, изпитваши само завист и омраза, необичащи и прочее миряни. Ще доиде ден, в който всеки един от вас ще познае истинското щастие, ще намери любов и душевен покой (евентуално преди да умре) и ще разбере механизма. И ето,че евентуално, пак, бих могъл да повдигна поне мъничко индексът на настроението, както германец се надига плахо от окоп,за да види само как наближаващият руски танк, никак, ама никак няма намерение да спре преди да му откъсне главата. Та така и с нас/вас и почти всики хора на тази прекрасна планета.
Надежда има,само дето мисля,че всъщност тя беше една проститутка на околовръсното, или пък Жечка се казваше???

Стихотворение номер 1- АЛКОХОЛ

Посвещава се на всички знайни и незнайни алкохолици!!!
"Трезвеник,това е алкохолик мазохист"


Ах, как обичам аз да се напия
Как обичам да се сбия
Как обичам да се наплюскам кат' прасе
И да драйфам после вкусното мезе

Маса да обърна
Стола да строша
Па още едно да сръбна
Па да се засукам кат' лоза

И винце и ракийка
Обичам ги повече и от Марийка
И мента и мастика
да се направя на мотика

Много си обичам ром
много си обичам и ликьор
Винаги да има в моя дом
Па да се спусна на дивана после като скиор

Въобще обичам да си пийвам
обичам го тоя алкохол
но само да не се успивам
и да няма главобол

Нова страница...

Понеже напоследък пиша само сдухващи неща в блог-а,не че найстина няма такова нещо,което да ме провокира,но усещам,че ми се изплъзва основната идея на тази страница,която всъщност е да отразява мойте лични несгоди ,но по някакъв смешен начин-ЕБАСИ И ИЗРЕЧЕНИЕТО!!!
ТА- ако въобще някой си прави труда да чете тази глупост в момента, а не се напива до припадък или не си прави кефа с гаджето,слушайте и четете.
Имам план да започна да правя цикли от стихотворения,вдъхновени от живия живот,но пречупени през призмата на моята соц-грайнд кор душа и гледна точка...
Коминг суун...

For you little girl

Whenever I say your name, whenever I call to mind your face
Whatever bread's in my mouth, whatever the sweetest wine that I taste
Whenever your memory feeds my soul, whatever got broken becomes whole
Whenever I say your name

I'm already praying,
I'm already filled with a joy that I can't explain

За прекрасното младо момиче,което всеки харесваше, и което си отиде толкова нелепо
Липсваш много!!!

Love divine

Рд-то

Ето на случи се и то!Станах на 21 (навършени) случи се на 5-ти,но празнувах на 8-ми (дами ,чувствайте се поласкани!) Всъщност не беше никак, ама никак зле. Започнахме двамата с Алекс. Тя мило и небрежно се присъедини към мен точно когато бях свършил цялата работа по подреждането с апартамента и ме попита много нежно "Дали няма с какво да ти помогна"? а аз още по- нежно и отвърнах,че наистина няма...Настанихме се удобно и зачакахме, докато гледаме "Братството на вълците"-не лош филм, но аз съм го гледал около 5 пъти. Както и да е...Точно влезнах да се къпя и ми дойдоха първите гости: Митака и Ели- адски свежи и забавни хора,с които не веднъж съм си прекарвал много готино. Чувствам ги много близки, почти като семейство са ми...Подаръкът е чудесна гарафа за вино, с още по-чудесна чаша за вино. Мина се не мина време дойдоха Ванката и Злати (Иван е един много точен пич, с когото и от време на време да имаме противоречия относно музиката) винаги ги превъзмогаваме и си прайм кефа(свирим заедно от деца). Мнбого бях щастлив,че мероприятието се уважи и от един СЪР, а именно Сър Джон (Апостотлов),който добави и веселата и колоритна нотка в партито. Тука е момента да кажа,че дойдоха и моят брат и моята сестра (Вили и Михаела). Тези двамата, само да чуя лоша дума за тях, ще убивам!!!
Тя, както винаги прекрасна..., а Вили решен да даде всичко от себе си ,за едно прекрано парти.Идват и моите колеги от дупката: Виктор, Невена, Люба и Любо (последните двама нямат нищо общо помежду си) станаха едни весели моменти, станаха едни прекрсани снимки и към 23.00 се звъни на вратата, викам си няма начин това да са куките! и прав бях! На вратата седеше един мой много добър приятел,с когото заедно търкахме един и същи чин 5 години в даскаото (Виктор). Всъщност първо видях само 1-но литровата Финландия която се показваше, но после го видях и него.
Така заформихме една много весела, не много голяма компания, която откара до 5.30 с много танци, много забавни моменти и поне за мен, много свежи спомени! Скоро не съм си прекарвал така гот на мой рожден ден. Искам да благодаря на всички за прекрасното насторение, да ви кажа,че пак ще се съберем, дори ще сме повече, и ще е ЯКО!!!

DIG

http://borislav.free.fr/mylib/title

въобще не съм сигурен как попаднах на този сайт...в началото не ме впечатли никак. След няколко обаче задълбочени изледвания стигнах до извода,че това подяволите, е най-якия сайт за книги в реални размери(демек с цели произведения) ако кажа,че са хиляди няма да сбъркам ни най-малко...има книи от всякакъв жанр на художествената литература и най-вече от любимото ми фентъзи!!! има Колелото на времето, Тери Пратчет и Адамс с тонове, плюс това винаги можеш да попаднеш на поне още 100 интересни заглавия само докато се разхождаш из библиотеката, която е много старателно подредена не само по азбучен ред на авторите с техните псевдоними, но и в азбучен ред на произведенията!
ХВАЛА НА ТАКВИЗИ ХОРА!!!
ПП НЕ Е ЗА ИЛИТЕРАТИ!!!

нещо ми напоня...

Веднъж, се случва нещо, което никога преди това не се случвало. Човек го вижда и съзерцава реалността. Той не може да обясни на другите какво е видял. Но те настояват да узнаят и непрестанно го питат, казвайки: „Какво е това, което си видял?“ И той се опитва да им разкаже. Може би е видял първия огън на този свят. И им казва: „То е червено, като мак, но съзират се в него и други цветове. Няма форма, като водата и плува навсякъде. Топло е — като слънцето през лятото, дори по-топло от него. Съществува за кратко време върху парче дърво, а сетне дървото изчезва като че ли е погълнато и от него остава само нещо черно, което може да се разрови като пясъка. Отиде ли си дървото, изчезва и то.“ И ето, че слушателите са принудени да мислят, че реалността прилича на мак, на вода, на слънцето, на всичко останало, което се поглъща и после екскретира. По думите на този човек, те стигат до убеждението, че тя прилича на всичко на този свят. Но те не са виждали огъня. Не биха могли да го познаят. Ала отново и отново се появяват пламъците в този свят. И други хора ги виждат. Не след дълго огънят става почти толкова привичен, колкото е тревата, облаците и въздухът, който дишат. И виждат те, че макар и да прилича на мак, той не е мак, макар и да прилича на вода, той не е вода, макар и да прилича на слънцето, той не е слънцето, макар и да прилича на онзи който яде и екскретира, той не яде и не екскретира, а е нещо различно от всяко едно от тези понятия и от всички тях взети заедно. Тогава те поглеждат отново към това нещо и измислят за него нова дума за да го нарекат. И тази дума е „огън“.

Но случи ли се да срещнат човек, който все още не го е виждал и му разкажат за него, той не ще разбере за какво говорят. И ето че на свой ред и те не успяват да предадат какво значи това огън. Докато го правят, знаят вече от собствен опит, че това което му казват не е истина, а само част от нея. Те знаят, че този човек никога не ще познае по думите им реалността, макар и да използват всички думи на този свят. Той трябва да види огъня, да долови мириса му, да си стопли ръцете на него, да се вгледа право в сърцето му, или да остане вовеки невежа. Следователно, не са важни думите „огън“, „земя“, „въздух“ и „вода“, те нямат никакво значение. Дори „аз“ няма значение. Нито една дума няма значение. Но забравя човекът реалността и си спомня само думите. И колкото повече думи си спомня, толкова по-умен го мислят околните. Той съзира великите промени, които стават на този свят, но не гледа на тях така, както би погледнал онзи човек, който за пръв път е видял реалността. На езика му идват техните имена и той се усмихва, докато ги опитва на вкус и мисли си този човек, че докато ги нарича ги опознава. И продължава да се случва онова, що никога досега не се е случило. И то все още е чудо. Разцъфва великото пламтящо цвете по клоните на света, оставяйки под себе си пепелта на същия този свят и с каквото и име да го назова — ще сгреша, защото то е всичко или нищо, с други думи — то е Безименно като реалността.

забравете имената, които носите, забравете думите, които произнасям, още в мига, в който сте ги чули. А потърсете по-добре Безименното вътре в самите нас, което се надига, за да срещне призива ми. То се вслушва не в думите ми, а в реалността в мен, от която е част. Вслушва се в моя атман. И всичко друго е нереално. Да определяш — значи да загубиш. Същността на всички неща е в Безименността. Безименното е непознаваемо и следователно по-могъщо от Брама. Предметите са преходни, а същността — вечна. А значи всички вие обитавате един сън.

Същността сънува, че това е сън с форма. Формата отминава, но същността остава и продължава да сънува нови сънища. Човекът дава имена на тези сънища и си мисли, че така е уловил същината на нещата, но не знае че по този начин само се прекланя пред нереалното. Тези камъни, тези стени, телата, които виждате че са насядали наоколо са маковете и водата и слънцето. Те са сънищата на Безименността. Ако искате — те са огънят.

Не е изключено да се появи някой съновидец, който да осъзнава че сънува. Тогава той ще е в състояние да контролира част от тъканта на съня, да го подчинява на волята си, или да се пробуди за по-дълбоко самосъзнание. Ако избере пътя на самопознанието, то величието му ще е голямо и звездата му ще засияе през много векове. Но ако вместо това избере пътя на Тантри, съчетавайки сансара^[5] и нирвана, едновременно схващайки целия свят да продължава да живее в него, тогава той ще е най-могъщият сред всички съзерцатели на сънища. И неговото могъщество може да е както добро, така и зло, макар и самите тези думи да са безсмислени извън наименованията на сансара.

Да обитаваш в сансара, това значи да се подложиш на въдействието на онези, които са най-могъщи сред всички съновидци. Когато са могъщи за добро, настъпила е златна ера. Ако за зло са станали могъщи — дошли са години на мрак. И сънят тогава в кошмар ще се превърне.

Писано е, че да живееш означава да страдаш. Това е така, твърдят мъдреците, защото за да достигне човек просветление, трябва преди това да измине дългия път на своята карма. Ето защо, продължават мъдреците, няма никакъв смисъл човек да се бори вътре в съня против онова, което е неговия жребий, неговия път, който трябва да следва докрай, за да получи свободата си. В светлината на вечните ценности, казват мъдреците, страданието е нищо. Според представите на сансара, то води към добро. Какви оправдания тогава би имал човек, за да се бори срещу онези, които са могъществени за зло?

My greatest work is competed...

много съм щастлив! след цяла седмица на потене, малко нерви и много помощ от Алекс успях! Създадох го! Направих си профил в myspace.com стана що годе добре, но най-много съм щастлив от това,че успях да си кача музиката...моята си музика дето си я майсторя тука у нас.
за по- любопитните от вас ще оставя линк към прфила, да го разгледате и да изкажете надявам се позитивни неща: http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewprofile&friendID=330389244
enjoy

Някак си стана

Днес е неделя... сутрин е и виждам, че навън грее слънце, ма все си мисля,че е само за да заблуди бедните душици които си мечтаят на вън да е +25 а не - 3 по целзий...Чувствам се доволен. Истината е, че си взех сесията (без да ме върнат). Взех си я от раз. Е да вярно,е че реално имах само един изпит, но... и него си го взех :-) Не че има много смисъл , но незнам защо за първи път от 2 години насам се чувствам оптимистично настроен за цялата тая работа с образованието, може пък и да завърша, не че искам да го работя това, но поне да имам там някакво самочувствие на завършен идиот. Всъщност истината е ,че просто трябва да го свърша, защото нямам друго какво да правя, а и си прекарвам доста забавно с хората от "университетчето" Ми това е...Няма да храня този път никого, няма да се заяждам с управляващите и няма да ви хвърлям в кошмара да действителността, просто иксах да изкажа една малка радост, която ме сполетя. Благодаря за вниманието и ми простете ако по някакъв нячин загубих от ценното ви време.

Мисъл на деня

БОРИСОФ, АСФАЛТИРАЙ СИ ГЪЗА! ИМА ДУПКА!!!

Кой се страхува, и кой се бой от балканитe

Ето на... захващам се с една тема, непосилна дори и за маркесовото перо, което е способно да изпише цяло изречение в рамките на една страница и да каже толкова много, колкото аз не бих могъл да изрека за целия си живот. Както и да е... започвам!

Балканите. Ако съществува място, което да е по- странно от бермудския триъгълник, по- населено с тъмни субекти от Индия, по- страхувито и от американската действителност то това са Балканите! Предлагам в световния туристически гид Балканите да бъдат обявени за TERRA INCOGNITA… да бъдат обявени за място неподходящо за западни шувинистични идеи, и да бъдат тълкувани (пак те, балканите) като едно опасно и недостъпно място, което не желае никого, и няма нижда от никого...! Аз съм роден тук, аз съм израстнал тук! Балканите, мястото където всеки пяница е космонафт, или поне е преспал с Валентина Терешкова...Тук, където всеки сам за себе си е войвода, с още един са чета, а третият е просто добавка към четата, демек чета с предател...!

Мразя това място, мразя го защото всички сме толкова еднакви, и толкова различни. Тук държавите са нещо средно между курви и мутри педераси. Защото не само като ти вземат парите не ти правят очакваното от теб (свирки), ами те карат ти да им духаш на тях! Тука хората си носят мобилните на врата, мрънкат постоянно, и живеят в тъпи държави, които обаче не им пречат да пият, а тук пиенето те спасява от доста ексцесии! Защото на балканите е все още по- лесно да си намериш водка отколкото калашников! Няма обаче да споменавам, че не ми се бяга, защото ако заживея на запад, западът ще ме накара да обичам тая страна в която аз живея, а аз не искам да я обичам ... Тука поне не ми забраняват да я мразя... Тука поне ми се разминава всяка мисъл против тъпите мутри дето ни управляват.

Нова мисъл! Балканите са едно екзотчно място на Световна веселба! Точно така! Защо? Питате се вие? Казвам ви веднага: Тука сме толкова неорганизирани, че неможем да се разберем за нищо и за това ни пращат международни войски като K-FOR и т.н. Тука всеки иска да е властта и всеки иска властта да го представлява него.

Тук, точно се заформя веселбата! Във вселенския купоно-поток, ние сме черната дупка, тука веселбата е такава: лежи един заклан под масата , а други двама правят секс за негова сметка! Тук няма граници, Т.Е. има: и всички ги зачитат, но немогат да ги преценят! Защото по- важно е не аз да съм добре, а съседа да е зле. Жалкото е обаче, че съседа не е зле! Зле сме ние и не го отчитаме по никакъв начин. Зле са ни управляващите, зле са ни техните министерства, а най- важното!!!: Зле сме ние управляавните... Зле сме защото не скочихме против затваянето на 3-ти и 4-ти блок, погребахме ги като псета, които ни охапваха толкова години, а не ни хранеха. Зле сме защото не скочихме против приватизацията, зле сме защото не скочихме против валутния борд, зле сме защото не скочихме по време на учителските стачки, и най- много сме зле, защото все още има добри журналисти, които ни показват колко много ни ощетяват и колко много ни крадат, но ние както се казваше в една песен живеем в “Балкански синдром”

Синдромът на летаргията:

Мъча се да бъда оригинален може би? На дали? Просто изказвам нещата с думите които наистина ми идват! Струва ми се наистина странно да живея на място, в което всички смятат за нормално ограбването на народа, живеенето на една прослойка за сметка на друга. Струва ми се ненормално в една държава да има 20-30 политически партии, които да се борят уж, за едно и също , а всъщност да са като побъркани и обладани от хормоните осмокласнички, чакащи и искащи от всички, но да ги е страх да се покажат и да си поискат това, което наистина си заслужава. Тука надали някои наистина си дава сметка как наистина работи държавата, как наистина се смазва колелото на прогреса? Имам чувствтото, че сме оцелели благодарение на късмета си и на устойчивосттаси към радиацията на световния масов боклук, който обаче нахлува в момента у нас както нахлува първата менструация у девойката: неискана и болезнена.а д-а-а-а-а-а: и объркваща. Чудим се как да се направим на запада? Чудим се как да се съберем на лека майска вечеринка и мжду стиховете на Ботев и Вапцаров на вместим един рецитал на попиконите от MTV- казвам ви грозна работа. Лижем американски заднци, но всички се обявяваме против тях! Управляват ни хора, които дори не принадлежат към нашата нация, радваме се на издънките от минали времена. Живеем в пост- социалистичерски кошмар, без да осъзнаваме, че сме в ада на свободната пазарна икономика, и че всеки ден сме на ръба да рухнем, което не е лъжа повярвайте ми!

Огромния купон:

Няма да забравя темата за вселенския купон! Имам една теория! Тя гласи: светът не е голямо село, а е голям град. ДА, голям град, Защото на човек, който пътува много му викат гражданин на света, а не селянин на света.
Ако да речем: Европа и Япония са яките работнически квартали на света, където всички са задоволени, карат готини коли, и са щастливи, то Арабия и нейните подобни са битака , Африка е пък циганската махала, а щатите са центъра на света, те са районното управление, и когато тия от битака се сбият яко, щатите пращат свойте международни патрулки, които внасят ред в битака и раздават справедливост на продавачите на смърт, защото както казва един велик казахтанси журналист: „Аз отивм в US and A за да направя Казахстан най-великата държава на света! Колко Казахстан може да стане най-великата страна на света вие сами си преценете.

Забавно е ... не е лошо! Кефи ме да живея тука... Вярно, всяка дума на великите сили се приема от моята страна като ембарго. Вярно, всяка прищявка на ЕС се приема от моята страна, не като препоръка, а като самуилов закон. И ако все още се чудите защо живея и се гордея поне малко от това,че съм роден тука на тая територия по- мистериозна от бермудския триъгълник, по осеяна с тъмни субекти от Индия, аз ще се изразя кратко: Тука са ми приятелите! Те не са двулични като целия смахнат запад! Или са зад мен, или не са... Тук са моите родители, а за мен родината ми не е там където аз съм роден, а там където са мойте родители. Обичам това място, колкото и абсурдно да звучи, защото тук, мога да свиря на улицата и никои да не ме глоби заради това, мога да танцувам, да скачам, да псувам на воля и на никого да не му направи впечатление. И накрая: Обичам това място, защото те докарва на ръба на мрака, докарва те до зоната на ненормалното и някак си ти казва, че просто всичко е преходно пич, стига само да го разбереш и да не се вързваш на идиотите по телевизията, които ти вземат момичетата, влизат в твоя дом и те карат да живееш по тхните правила, колкото и да не ти се иска! Признай си го, пристрастен си към този начин на живот, и нито Ленин, нито Че Гевара могат да те накарат да вдигнеш революция, понеже ти си изморен от вдигането на революциите, които си преживял и само в този си живот!

Някой ден, ще ти се случи и на теб!!!

винаги когато дойде това време

Винаги когато дойде това време ме хващат бесовете,всичко ме дразни, всичко ми е черно. Не мога да понасям нищо свързано с образование и академични среди!!!!!!! питаш се защо?
Веднага ти казвам и то без много заобиколки...Идва сесията.Идва мамка й , както винаги идва една менструация...с много болки,инервяне и проливане на кръв... Мамка ви и шибани доценти, мамка ви и шибани асистенти,а на вас професори ви желая адски мъки в ямите с лайна...!!!Седят цял семестър, мотаят се, ходят на командировки, подпичкват се с момичетата и накрая ти заявяват "ми сега искам всичко да се знае и да можеш да го направиш така все едно аз съм го направил (а)".Абе мога аз да ви напрая само едно нещо и това е да осъществя полов контакт, изразяващ се в побой,обиди над ваште майки кирливи...!Кой го ебе за някаква библиография или за инкономиката на някаква книжарничка- аааааалооооо къде сте бе?
Ако имаш пари прайш бизнес ако нямаш не прайш...Не става само с акъл,копелета болни и изкривени от писане на ваште абстракции за теорията на -на-на....на каквото и да е...Не ми пука! Ша се постарая ма няма да се раздавам,каквото стане. винаги мога да ги влача до края :)
идват,четат си лекцииките, не ти обясняват нищо, а накрая искат да го знаеш. ми добре аз когато ходих на курсове за шофьор, ако моя инструктор ми беше казал, ми тръгва се с отпускане на съединителя и подаване на газ, спира се със спирачката и това е ...какво щеше да стане...?ша ви кажа просто вече нямаше да съм жив! е знам че сега ша излезне някой оптимистичмо настроен на вълните на любовта балък и ша каже "да ма не е същото" е как да не е ? той ша каже " е да ма на теб живота не ти зависи от това" е как да не ми зависи? нали за това съм влезнал да уча в тая дупка, за да "успея" то и да го взема всъщност като не мога да си го обясня или няма да ми върши раота за какво съм влезнал? за едната чест разбира се. така става с 60% от студентите: взлиат , учат, дипломират се и в крайна сметка... не бачкат това което искат. това е! Имам само едно послание към вас станете тъпи мутри, бийте хората, продавайте дрога, бъдете сводници и търгувайте с оръжие. тия дето много знаят за нищо не стават. гледайте Бойко и му се възхищавайте, щото когато ви го натика до гърлата , вие ша си кажете,че това е супер,щото ви ебе звезда! Една звезда, която е като супернова в галактиката на звездните мутри...