Писмото

Не се бяха виждали отдавна. Може би колко? 3-4 години,всеки бе поел по собствен път,когато съвсем неочаквано съдбата ги събра отново. Отново и не повесел повод.
Беше късен августов следобед, едно момче седеше на масата в кафене. Отпиваше бавно от кафето си и чакаше момичето. Почака известно време и тя се появи. Не много висока,права черна коса, тъмни очи и прекрасни тръпчинки когато се усмихва. От някъде се носеше силен аромат на ягоди и съвсем тихото и меланхолично напяване на джазова мелодия.
- Здрасти, извинявай,че закъснях.
- Няма проблем на всеки се случва.-каза момчето
Тя съвсем небрежно завъртя стола и с леко движение се плъзна в него, като едновременно с това успя да закачи и чантата си на облегалката. Поръча си студен чай и заговори почти шепнешком:
-Колко време мина? 4 години?
- Толкова. Преди 4 години се случи- рече той, също шепнейки
- Много време ,а сякаш беше вчера когато тя си отиде.
- Наистина мина време,а ние все едно бяхме в машина на времето,която запази спомените живи като вчерашни.
- Знаеш ли- подшушна отново тя- Странното е ,че почти всеки ден си мисля за нея. Каква би била тя сега, какво би правила, дали все още щеше да ни е приятел?
- И аз си задавам често тези въпроси, но никога не ги свързвах, пък с някои от познатите,докато не се случи това онзи ден, и всъщност се сетих за теб когато те видях. Странно е как един починал,може да е по-често в мислите на един човек, отколкото някой жив. Аз лично си го обяснявам със силен дух и личност.
- Наистина е интересно и съм напълно съгласна с теб. Тя беше невероятен човек и все още немога да повярвам,че я няма. Знаеш ли понякога имам чувството,че чувам смеха й,- обръщам се,но нея я няма.
- Аз я сънувам. Ужасно е странно ,защото всичките ми сънища са изключително реални, и понякога просто немога да разбера дали съм сънувал или пък може действително да се е случило нещо?
- Не е честно да си отиде един толкова жизнен и весел човек, на толкова крехка възраст,без дори да е опознал всички радости от живота. Или поне истинските плодове на младостта. Само на 18?- думите й вървяха съвсем гладко и това го наведе на една друга мисъл.
- А не смяташ ли,че неговото самоубийство също е много странно. Винаги е имал вид на трезво мислещ човек. Наистина- замисли се момчето- понякога си имаше своите странности,но винаги съм го оправдавал с това,че беше много чувствителен към света и единственото му оплакване беше,че е самотен.
- Наистина е ужасно. Той имаше приятели, не бих казала,че е бил толкова самотен. Всъщност беше доста контактен и имаше, понякога нелеко чувство за хумор, но винаги се е извинявал когато прекаляваше и това някак си го извиняваше- каза със загадачна усмивка момичето.
- Така е. Но знам ли? Времената се промениха. Човек започва да има все повече и почвече познати, и все по-малко и по-малко приятели,което води на мисълта,че може би наистина няма вечни приятели,а има само вечни интереси.
- Не ми се иска да се съгласявам- поклати главя момичето- но като че ли наистина си прав. Знаеш ли- продължи тя- Чух нещо много интересно. Помниш ли близначките?
- Да спомням си ги. Какво за тях.
- Знаеш,че те й бяха много близки и много дълго време бяха в траур заради нейната смърт.
Те са ходили при една жена,която може да общува с мъртвите и са се свързали с нея.
- Това не го вярвам!- Прости ми ,но винаги съм бил малко по-прагматичен. Идеята ми е,че няма таков анещо като задгробен живот. Всъщност и моята теория не е много правдоподобна, но никак не съм запленен от мисълта за реинкарнация и преминаване в дуги нива. Или изчакването докато си готов отново да дойдеш тук и Великия Астрал и ...
-Да, да ясно!- Прекъсна го тя- но нека се доизкажа ок???
-ОК!
- Тя им е казала,че там където е сега е странно, вече е свикнала, но знае,че не е сред нас. Имало други. Тези други, и се карали,че все е нетърпелива. И там имало училище. Приятели нямала, и й било много мъчно за всички тук. Последното нещо,което е казала,е че много и се пие кока- кола.-завърши тя
- Боже мой!!!-почти извика той
- Какво нали не вярваше в Господ???- саркастично се усмихна тя
- Ти незнаеше ли ?- в очите му блестяха сълзи
- Да знам за кое?-в нейния поглед вече се четеше истинско любопитство
- Вечерта преди неговото самоубийтство,той се е видял с близначките.
- И?-наистина ставаше интересно. Никой не знае какво са си говорили. Знаеш ли друго ми се вижда странно,че на мястото на самоубийството е нямало предсмтърно писмо.
- Напротив имало е!-почти се задъхваше от вълнението. Сякаш за момент целият свят притихна, всичко стана някак си сиво, музиката заглъхна и в целят свят бяха само те двамата.
- Имало е -повтори той. В едната си ръка е държал пистолета,а в другата кутийка от кока-кола.