петък, 19 септември 2008 г.

19.09.2008

Много е тъпо, когато се усещаш заседнал между болка и самота. Виждаш как индексът Дау Джоунс на оптимизма ти се срутва като стара къщурка под напора на мощен багер в центъра на София. Още по-тъпо е когато знаеш,че след това на мястото на къщурката (бивше твое добро настроение), ще зейне огромна дупка и още повече багери ще копаят и копаят, докато не стигнат предела на твоите нерви и ти чисто и просто не се усетиш в безтегловността на състоянието, което завладява все повече, и повече народ, а именно ДЕПРЕСИЯТА! Кому е нужно това, защо се стига до там? Напоследък все повече и повече мой познати и приятели падат духом, а някои дори занемаряват и физическото си здраве,защото просто не виждат смисъл. Питам, и нека това питане остане отворено в академичните среди и нека някой отговори ако може де...: Питам: Защо подяволите млади хора на по 19-20 години не виждат смисъл в това да живеят. Защо всички и всичко се скапва, и защо се отчуждаваме вместо да се сближваме. Кога ще се сближаваме? Когато дойде времето да неможем да ходим, да носим отново памперси и да забравяме дали си взехме хапчето? Тогава ли ? Тогава, малко преди последния факс, който би трябвало автоматично да ни закара при...Така де...сещате се ДОБРО И ЗЛО, ГРЯХ И...обратното на грях незнам какво е (ето още едно питане), но да не се отплесвам от нещата.
Трудно се живее Санчо в днешните ни времена на еманципирани жени, нежни мъже и груба действителност, неоставяща уж нормалния човек да си поеме глътка въздух, да си спомни и той, че не е само винтче от машината, че не е увит в целуфан и не е продаден на дребно, че не се превърнаха в машинно масло мечтите му.
Няма да давам съвети за здравословно хранене, няма да призовавам и да ходите на фитнес, не защото няма нужда, а защото няма смисъл според вас. И аз седя отвреме на време и се чудя,даже понякога го изричам на глас: Къде сбърках и сбърках ли в нещо въобще? Сега , който не си го задава тоя въпрос ще излъже толкова безцеремонно и брутално,че ще да е все едно вашите да ти признаят че рожденният ти ден не е на датата, която си празнувал 22 години,а именно днес: ЧЕСТИТО НА ПЕЧЕЛИВШИТЕ, на неуспелите успех в следващия тираж,както се казва. Питате ли се? Питаите се. Само да ви подшушна и да ви кажа,че няма смисъл да се тормозите. Просто няма смисъл да се мъчите да разгадавате механизмите на Кучката съдба и нейното копеле провидението. Нищо не бъркате, просто сте попаднали в кофти време на кофти място. Това е!
Сега тука би трябвало да се изправя като един истински духовен гуру, да надигна своя жезъл, не онзи де..., стига мислихте за перверзии. И да призова боговете на словесен дуел, сигурен съм,че ще ми скъсат гъза! Иска ми се като лидер да ви кажа: СПОКОЙНО мой малки притеснени, скапани, изморени, депресирани, отчаяни, докарани до ръба на нервна криза, изпитваши само завист и омраза, необичащи и прочее миряни. Ще доиде ден, в който всеки един от вас ще познае истинското щастие, ще намери любов и душевен покой (евентуално преди да умре) и ще разбере механизма. И ето,че евентуално, пак, бих могъл да повдигна поне мъничко индексът на настроението, както германец се надига плахо от окоп,за да види само как наближаващият руски танк, никак, ама никак няма намерение да спре преди да му откъсне главата. Та така и с нас/вас и почти всики хора на тази прекрасна планета.
Надежда има,само дето мисля,че всъщност тя беше една проститутка на околовръсното, или пък Жечка се казваше???

Няма коментари: