на всеки може да се случи...

Телефонът звънна, повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия... В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче... Чу се шепот от ругатня. Към дестия път в слушалката се чу сънен женски глас:
- Ало-о-о-о- каза доста провлачено.
- Деси ти ли си ?-попита почти еуфори1ен мъжки глас отсреща...
- Ъ-ъ-ъ имате грешка... звуците излизаха толкова бавно, че можеха да съперничат само на някоя родопска песен.
- Да-а-а-а-а грешка-а-а-а-а- проехтя еуфоричният глас, който вече бе в екстаз.
" Това не е истина"- посмили си тя "Току що станах причина за мъжки оргазъм,а фори и не бях там" Обърна се на другата страна и се сгуши още повече в топлата завивка. Точно бе започнала да се унася и вижда чудесна поляна обляна от слънчева светлина, когато : Дзъ-ъ-ъ-ър-р-р- Няма начин на поляната да има телефон"-рече си тя- дзъ-ъ-ър-р-р-р- Втори,трети...
- Ало-о-о
- Криси здравей, мама се обажда!
- Мамо, знаеш ли колко е часът?
- Точно два и трийсет миличка, но това е важно...
- Важно, е че е два и трийсет???
- Не, той пак го направи. Върна се преди час и половина. Аз го попитах къде е бил, той отоговори,че бил у Пешо и играли на шах, а аз му казах,че мирише на ракия... Той ми размаха пръст и каза: - Ми ти к'во искаш ма...на шах ли да ти мириша.
- О, мамо не го ли познаваш...?
- немога вече миличка неиздържам,ще си взема багажа и заминавам за Виена,там има толкова много изискани кавалери и ....
- И ще си счупят краката да те носят на ръце нали?- измърмори Криси...
- Какво???
- Попитах дали си си взела валериана?
- Взех го ...
- Тогава удари една голяма ракия и си лягай мамо и затвори телефона със скоростта на падаща светкавица върху напъпила овошка...
Нахлупи възглавницата върху главата си и затвори очи... Сотеше на Болнично легло с апарат за кръвно налягане на лявата ръка и термометър в устата....
- Сложи си двата пръста върху китката и брой!- нареди доктор Хаус
- "Мили Боже" разкрещя се вътрешно тя! На никого не бе казвала,но бе лудо влюбена в него...
- Е,- каза той- Колко?
- Дфвадефет и пеф...-изфъфли тя...
Той я погледна със съмнение и каза:- Или след малко с теб ще се случи нещо много лошо или си зле с математиката. Почука с чукче върху коляното й и каза: Да-а-а окей явно си зле с математиката...-каза той-докато поглеждаше живака на термометъра- И между другото вече можеш да си затвориш устата.
- Аз ъ-ъ-ъ- да... и сега осъзна,че и се е отдала една-единствена възможност- Мога да ви дам телефона си...
- С удоволствие -дзъ-ъ-ъ-ъ-ъ-р-р-р, - но вече те търсят по него!
- О не-е-е защо сега, не искам сега...И отвори очи...Дзъ-ъ-ъ-р-р-р-р
- Ало- каза разгневена в слушалката...
- Здрасти Юли съм...
- Кой???
- Юли, помниш ли ме,запознахме се преди три дни в : "Бар на края на вселената"- довършиха едновременно...
- И от къде ми имаш телефона- попита тя с тон на инспектор,разследващ клане в детска градина, а единственият заподозрян за това е малко сладко, мило русо момиченце със морско сини очи, житно руси коси и рокличка на мечета...
- Ами Яна ми го даде...
- И защо се обаждаш
- Ъ, малко е тъпо от 30 минути хвърлям ези-тура за да реша да ти звънна...
- И?
- Ами чак сега се падна ези- смотолеви той
- И?
- Чудех се дали няма да искаш утре да пием по едно мляко с какао? Евентуално кино?
- И?
- Ъ-ъ-ъ-ъ ми-и-и-и- Ми е преди фа нали- прекъсна го тя
- Не те разбрах?
- Карай- отсече тя- Добре къде ще се видим...
- Утря в 7 на попа???
- С удоволствие - каза тя. Ще се видим там. Затвори телефона, обърна се на другата страна и спа непробудно до обяд...