Проклятието "204"

8 сутинта.Бавно,но сигурно се събуждаш.Първо лекичко отваряш очи и...пак те гони махмурлук.Лека по лека една мисъл започва да спрокрадва из засада-трябва да ставаш.
Правиш го без много охота,но въпреки това ....Поглеждаш през прозореца ,а на вън е чудна есенна сутрин.Даже някоя заблудена птичка попява без да знае и тя защо,ама нали такава им е работата на птичките,да пеят!Успяваш дори да си измиеш очичките и зъбките,навличаш дрешките,които ти стоят в гаредероба,за след пянски вечери и лека полека носен на вълните на авто-пилота се отправяш към месетенцето,което се намира на другия край на този иначе в световен мащаб малък,но точно в тази сутрин струващ ти се цяла вселена безкрайност град-имам предвид китната ни столица София!
Леко и неусетно както само ти можеш (олюляваики се като млада бреза под напора на урагана Иван)се озоваваш на прекрасната спирка на ПРОКЛЯТИЕТО 204!
Не чакаш много време и то те връхлита точно тогава,когато почти си се унесъл в топлата прегръдка на съня,който жадуваш както пяница жадува своя коктеил 3 звезди!
Качваш се и...Кошмарът започва едва тогава и ти разбираш,че цялата процедура на събуждането всъщност е една малко подготовка за това,кото те очаква,но...
Нека се върнем съвсем малко преди това.именно точно момента преди вратата да се отвори.
Стоиш като кактос насред пустиня и чакаш чудовището с лепенки на Loop by M-tel или Maggy да отвори своята паст и да те погълне...Нямаш избор!Съвсем малко и...КРАЙ!
Вратата се отваря,а теб те лъхва приятния и характерен мирис на градския транспорт,който маи не обича да бъде почистван!Разритваш няколко нещастници,блъскаш с лакът една-две бабички(хищници в своя вид(hommo sapiens))и даже си намираш място където да стовариш грохналото си телце и започваш да се зареждаш с търпение,на което би завидял и наи-големия стоик!Тук е момента само да спомена за незапознатите,че първите 2 спирки (обърнете внимание на израза)са доста подлъгващи!Едва когато реисът мине към 3 тата едва тогава можете да разберете за какво говоря!Вратата се отваря и ооооо не!!!Вътре нахлува цяла воиска от бързащи за работа и училище хора,които са твърдо решени да покажат,че времето на Влаковете на смъртта не е отминало,а напротив ,тепърва ще се възражда!В един чуден момент си толкова притиснат,че ако недай си Боже страдаш от клаустрофобия,би могъл да направиш масово убйиство в името на глътка свеж въздух!
Разбира се не е само това!Чудното е,че някои хора не смятат личната си хигиена за приоритет и доста натрапчиво се опитват да затрият и малкото ти останали синуси с чудесният аромат на пот и други такива красоти!(за личен пример ще посоча само,че веднъж за малко да се изповръщам от една жена до мен,която миришеше на развалени яица!)И така докато си зает в тези няколко мига да осмислиш целият този океан от чувства,
миризми,блъскащи се хора и красиви момичета,дори и не усещаш как твоят прекрасен,неосещ се като цепелин,автобус попада в една от ония чудни безкрайни,бавни,изморителни и тотално дразнещи ситуации,които можеш да опишеш само с думата ЗАДРЪСТВАНЕ!Е сега е момента да покажеш що е то стоицизъм,и има ли тои почва у нас?А подяволите намиреш се едва на бул.България.След него идва прекрасният "Евлоги Георгиев",който поставя абсолютния рекорд!Е те тогава обстановката е толкова нажежена,че ако не се разяри скандал с леки примеси на побой значи нещо не е никак наред!Естествено скандала не закъснява.Все някоя заран ще се намери една леличка,дето
да не е на кеф,да не си е пила кафето и да не е получила от мъжа си туй за дето го държи у дома,която да си намери за какво да се скара с някой младеж за дето я е настъпал,а след това да погне шофьора,за дето не кара като хората и така да си изкара целия яд на непознаващия я свят,който от своя страна се пита:Къде сгреших тая сутрин бе мама му стара?
На мен лично ми е любим момента,когато се включват и страрците,които също имат право на глас и започват да натоварват обстановката със своите поучения от сорта на :А кога беше по-добре и,всичко кога имаше панелки или ...?мхъ мхъ!Друго ми е:То по нащо време такива ги нямаше ей...ама на сега то тая телевизия,тоя секс,тия мЪркотици,всичко си мислят ,че й им е позволено,мхъ мхъ,демокрация!-презрително натъртвайки поседната!
Но ти си длъжен да ги изтърпиш,а единственото,което искаш е купичка със сладолед и портокал,които обаче няма как да получиш,но пък никои не ти пречи да си помечтаеш!
И точно тогава СВЕТЪЛ ЛЪЧ-автобуса излиза на онзи оазис по-познат нам като "Цариградско шосе"-това е моментът когато реисчето се опразва,а ти се изправяш до отвореното прозорче с последни сили за да поемеш от,не ,не от чистия въздух,а от бензиновите и нафтови изпарения,които след цялата тази одисея ти се струват като свеж планински въздух!7мин. и се озоваваш на ОМV-то а оттам си на 2 мин.до училището,което се предполага ,че ще те направи човек пълноправен в Европа-та,а дано и висшист!


Посвещава се на 3-мата воини,които всяка заран правят невъзможното за да отидат на лекции!!!

Човек се ражда два пъти,веднъж за дасъществува и ведъж за да живее

Човек се ражда два пъти,
веднъж за да съществува и веднъж за да живее
(Жан Жак Русо)
И тъй!Много са темите,които тормозят човешкото съзнание по време
на краткия му престои на земята като двунога форма на живот на въглеродна основа!
То не е:"Защо го има светът?" или "Абе точно сега ли намери да звънне тоз телефон
точно докато съм в тоалетната!" и други такива интересни от типа :"Ко стана та не вечерахме?"
но както и да е спирам до тук защото ще се отклоня прекалено много от темата!
Истината е че е имало,продължава да има и винаги ще има един въпрос,които ще събира прах
във похабеното килерче на съзнанието ни, но ще е винаги там готово да излезне и да ни тормози!
А именно защо се раждаме?!
Сега аз няма да давам поредния дълбокомислен отговор на тоя интересен въпрос,защото го е дал един
по-навътре от мене в проблема човек-Представям ви с годост г-н Жан Жак Русо!(Тука трябва да има аплаус)
И тъй мосю Русо го е казал бре!: "Веднъж за да съществува и веднъж, не не за да умре а за да живее!"
Аз лично смятам че Русо няма предвид че трябва да се раждаме два пъти,ами че трябва в един единствен
опит да го просъществуваме ,ама и да го изживеем!
Сложна работа биха си казали някои,но като се замисли човек-(от личен опит обаче забелязвам че тази ни функция все по-малко и по-малко функционира!) не е толкоз сложно!
Нека първо почнем от съществуването-то е присъщо на всичко,което е в нашия свят.
Например колите през прозореца,бебешките играчки,бутилките с алкохол,пчеличките и цветенцата и
кученцата и котенцата и дори негово величесво наи-висшето животно -Человекът!!!!
Точно заради него и неговото невероятно показване на бял свят седнах да пиша.
Ако погледнем за малко сериозно на проблема зададен ни от г-нРусо ще трябва да
сменим интонацията и да се вгледаме на дълбоко в бездната наречена живот(Внимание ефектите са много
високо технологични и си струват)
Трудно е да се пише за нещо толкова мащабно и непознато като живота!
Нито е лесно да се пише защо съществуваме и защо живеем!-има разлика!
Когато човек поотрасне малко,започва да си мисли че знае адски много и това е една от причините
да съществуваме без да живеем!Ставаме експерти по живота,но какво е експерт ако не човек
който знае все повече и повече,за все по-малко и по малко,докато се стигне до там че знае абслютно
всичко за абсолютно нищо!Та така е и с нас.Мислим си че знаем много,докато животът ни се изплъзва
между пръститеи необръщаме внимание на съществените за нас неща,като например това да помагаме
на хората около нас и да намерим смисъл в съществуването си! Сега няма да се правя на майка Тереза, но си помислете само,колко само време губим в някакви си свой глупости без дори да постигнем една малка
победа!А това е наи-важното за човека-да побеждава и да върви напред!И тъй като това тук си е мое разсъждение аз си разсъждавам че бавно се оставяме на течението на реката наречена живот,като се носим само по повърхността й, без дори да се гмурнем вендъж та поне ако се одавим да знаем защо е било,
не просто да дочакаме края на големия водопад ,от който няма връщане!-мисля че се сещате за какво говоря!
Мисля че за да съществува, но и да живее човек,той не трябва да е просто на сцената,но и да играе своята роля,да я сменя когато е необходимо,да надрасне страховете си и да остави нещо след себе си!
Истината е че живота ни поднася много такива възможности,но ние не ги поглеждаме,затваряме си очите,сякаш
са песъчинки във вятъра и само могат да ни навредят.Точно така пропиляваме най-хубавите си възможности
за победа над ежедневието,пък и ако сме още малко по-късогледи да пропуснем любовта!А според мен тя е единствения начин да изживеем живота си пълноценно като обичаме и бъдем обичани!
Защото,когато обичаме имаме сила да се преборим с много неща,а когато даже бъдем и обичани си мисля че ни е по-лесно да излезем от мрачната гора и да вървим по осветената от душата на любимия човек пътека.
Изведнъж намираме смисъл в наи-обикновенни действия,като сипването на вода.Защо ли?Предполагам
защото го правим с любов!
Вярно може да звучи невероятно тривиално,но си мисля че може би точно това е било едно от нещата,които
се е опитвал да ни каже с тази си мисъл Жан Жак.Защото за да обича човек,тои трябва да съществува, а
за да усети любовта тои трябва да я изживее!
КРАЙ

Аз знам,че нищо незнам

Аз знам че нищо незнам
Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата.Питат се например как шофьорите на снегорините успяват да стигнат до гаражаслед страшната виелица?Или откъде съставителите на речници са научили правописа на думите?И не могат да се отърват от желанието да намерят все някое усукано възелче в усуканитеи разръфани мрежи на пространство-времето,за да го посочат поне метафорично с пръст...И да заяват:"Ето оттук се започна"Най-напред искам да кажа:Незнанието е хубаво нещо!То е дар,който ние(простосмъртните)заслужаваме и сме длъжни да изпълняваме в целия му смисъл.Още много преди 2000 години,още преди един дърводелец да бъде разпънат на кръст...И (най-важното)преди хората да измислят ръчния часовник (някои все още смятат,че това е хитроумноИзобретение) в една книга наречена от някои БИБЛИЯ е написано :"Незнанието е блаженство"
"Аз знам че нищо незнам" е казал гният на древно-гръцката мисъл Сократ.Чудно ми е обаче как пък до ден днешен толковамного хора знаят и употребяват с повод или безтази така простичка,но концептуална,осмисляща човешкото битие Мисъл.
Но нека преди това обърнем една малка,но кървава странница в нашите разсъждения.По-хубаво е първо да си изясним що е туй знание и има ли почва то у нас?Знанието преди всичко е информация!Колкото и странно да звучи на някои от настя ни е нужна за да оцеляваме и да доказваме всеки ден на по-глупавите от насфакти,за които те дори и хабер си нямат.Например:"Пирамидите са строени по съзвездито Орион"-голям праз!На кой му пука?Та това дори и Сократ не го е знаел!Aко го беше знаел щеше да се изфука!Няма начин!Те са такива мислителите!Но как да е...Идеше реч за друго.Информацията е нaвсякъде около нас.В началото на нашия нетолкова смислен живот(само памперси и сучене)тя не играеникаква роля.След като поотраснем малко,макар и несъзнателно започваме да усещамеедин глад.Добре де,преминете вече на друга мисъл освен тази за сученето!Казвам ви това,че трябва да знаем някои неща-сиреч не е лошо да имаме понятие как да си вързвамеобувките!Да знаем в колко свършва детската и в колко почва Сънчо!С времето обаче (за жалост)порастваме,а гладът за информация(знания)също нараства.Почваме да се интересуваме откъде идват парите?Защо мама и татко се карат?Как да поканя,по дяволите,това момиче на среща и други такива полезни и не чак толкова Въпроси!Абе с две думи:умът превзема бариера след бариера,а за глупоста препядствия никакви няма!
И ето така след тази малка,но изпъстрена с различни нюанси и багри овертюра(незабравяме и метафизичната образност)идва ред на това да хвърлим едно оче,а после и друготокъм един хоризонт,на който като супер нова грее:"Аз знам че нищо незнам"Слагаме си слънчевите очила(за да не ослепеем)От светлината,която хвърля тази мисълВ спарения киносалон на нашия мозък,поглеждаме към големия екран и....3,2,1....Бавно,но сигурно ние виждаме,че това не е нищо особено...Че ние това го знаем и бездруг да го е казал...Както се казва по средата на филма се усещаме,че сме се прецакали.Вместо да излезнем с готината мадама в петък вечер,ние си оставаме вкъщи с баба,и порциямазни мекици.Че кой подяволите незнае,че нищо незнае!?Всеки човек притежаващ мозъчен капацитет повече от зелена чушка,би осъзнал,че Сократ се подиграва с цялото човечество.Помислете малко по-глобално.Да речем,че всеки човек е клетка,която изгражда обществото.Той може да е информиран до някаква степен за това,което се случва около него,или айдемаксимум на още едно място по замята.Но може ли един човек да съхрани като памет целия фолклор на държавата,към която принадлежи,може ли един човек да прочете всички велики и стойностни книги?Може ли един човек да е гледал всички филми(без да слагаме порното)И може ли един човек да знае толкова много,че да може да разговаря и със Стивън Хокинг(Наричат го наследник на Айнщайн, един от най-великите мислители на нашето време, "Господарят на Вселената".) и със Бах?Мисля,че дотук по реторични въпроси получавам 6+Цаката е следната:човек=клетка.Много клетки(хора)=общество.И ето тук стигаме до плънката на пая.Обществото е най-големия носител на информация,то я е пазило,пази я, и ще я пази.А великата мисъл на Сократ?-ще попитате вие...Ами...-ще ви кажа аз...Ако Сократ я беше запазил само за себе си...то днес никой нямаше да я знае(елементарно драги ми Уотсън-обществото)А иначе?Хи-хи според мен това е просто едно оправдание за това колко глупави и ограничени сме ние- Хората!
КРАЙ