Понякога...

Галя се събуди с невероятна лекота тази сутрин.Обикновено винаги имаше страхотно главоболие,бе схваната и не се чувстваше никак комфортно.Дали не бе заради снощната случка?Дали наистина пък не бе само сън,а имаше и капка реалност?
Надигна се и погледа спящият до нея мъж.Бе прекрасен.Едър,висок,строен,чернокос,с най-красивите и големи черни очеи,които беше виждала.Спеше по гръб и тя забеляза как съвсем леко се надигаше завивката от гърдите му,когато си поемеше дъх.
"Толкова е прекрасно,че е жив",да така жив както нищо друго,което бе виждала до сега.
Стана съвсем леко от леглото ,за да не го събуди...Живееше доста на високо.Отиде срещу огромния позорец,който се намираше срещу леглото и погледна през него.Бе пролет,слънцето бе изгряло и вече хвърляше своите топли лъчи върху нефритения свят.Зелено,бе толкова зелено,че от самият цвят тя изпадна в нещо като краткотраен екстаз,придружен от лека възбуда,чакаща да се случи нещо прекрасно.Погледна наляво в огледалото, видя едно прекрасно миньонче с лешникова коса малко под раменете,очи пъстри като целият очакващ я свят.Свят,който нямаше търпение да се покаже...
Отиде до леглото съвсем тихичко.Не искаше да буди своят ангел.Приклекна до него, бръкна в левия джоб на панталона му и извади един предмет.После се загледа в мъжа и реши да си поиграе с него.
"Охо-о-о"-помисли си Галя, когато видя,че е доста по-голям отколкото го помнеше вчера.
Погали го.Бе твърд.Много твърд и голям.Сложи на прекрасните си устни една от онези палави усмивки,предизвикали началото на не една война заради жена.След като го погали известно време,тя се усмели и го лапна.Първо не толкова силно и навътре,но постепенно продължаваше да го притиска към себе си,като пускаше сладострастна лига върху му.
Започна да я завладява истинска страст,усети леко възбуждане и точно,когато бе на път да се замисли колко е глупаво всичко натисна спусъка,а мозъкът и се разпиля въху прозореца и тавана