Сравнително често ми се случва едно нещо, повреме на друго нещо,в което би трябвало да съм ипаднал след уморителния и напрегнат ден. Сънувам. И то сънувам нещо определено и всеки път различно.
Виждам я жива, по-жива от всякога,смееща се,загадачна и красива както винаги.
Плаках на сън, молих се,защото отново я видях. Беше много учудена от моята реакция,защото сълзи се стичаха от очите ми и я прегърнах колкото мога по-силно.
Просто и казах: недей да ходиш никъде, моля те! Тя ме попита защо,казах и с кого и къде ще бъде ,дори можех да си спомня дрехите с които ще бъде,защо ще е там, но не посмях да кажа какво ще се случи. Пак ме попита защо. Просто се разкрещях през сълзи,че я моля и наистина не искам да отива,моля я с цялото си сърце и душа,а тя прсото се обърна и каза" Предполагам ,че на мама няма да и се стори гадно,че няма да отида на партито".
Събудих се,без дори да знам дали все още не сънувам, или напротив, сега съм заспал.
Липсваш ми много мъничка Поли,винаги си спомням за теб! Почивай в мир !
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар