Седя и си мисля "сега е краят на годината". В колоните звучи "Открадната жена" на Сафо.
Сядам да си направя изводите от тази година,която мина като един миг, но донесе промени, като че ли за цял живот...Почна добре, случиха ми се неща, които ми се случваха за първи път, започнах да работя на места, за които само си мечтаех когато бях дете...Хубаво беше :-)
Видях как стоят много от нещата в музиката,които не ми бяха ясни, запознах се с много интересни хора, от които научих много,докато не дойде лятото. Преживях (надявам се) най-голямата си тъга, получих ужасно много разочарования в личен план, но си мисля,че всичко бо трябвало да е за добро. Сякаш пак съм на нулата в момента. И ще започна от начало. Но този път всичко ще е различно! Повече няма да се доверявам на никого за нищо. Извадих си поуката от прекаленото доверие и знам че има само 3-ма души ,на които мога да разчитам. Благодаря на тези хора, които в най-тежките ми моменти бяха до мен, и ми подадоха ръка,когато имах нужда. Равносметката ми е такава, за жалост че ми се случиха повече лоши неща отколкото хубави, но аз посрещам леко философски тази работа и си мисля,че в крайа сметка, ако нещо може да се обърка, то непременно ще се обърка това е Радвайте се на коледните празници и новата година. усмихвайте се ,пийте много вода. Ползвайте презервативи и не прекалявайте с алкохола. Весело изкарване
понеделник, 24 декември 2007 г.
понеделник, 17 декември 2007 г.
С теб съм...
Случвало ли ви се е да харесате някого,но да знаете,че никога няма да го видите? Въпреки всичко обаче тои или тя да оказва голямо влияние върху вас косвено,чрез своето изкуство или нещо такова? На мен ми се случва мнго често, дали с музиканти или писатели ,но наистина ми се случва...Има един такъв човек, който се казва Тери Пратчет. Това е фундамент за мен...прочел съм мого негови книги.Харесва ми, най-вече защото пише фентъзи, и защото гледната му точка за света е толкова мащабна и разчупена, че може да се сравни само с тази на някого като Дъглас Адамс, който написа навремето гениалните 5 книги озаглавени "Пътеводител на Галактическия стопаджия"
Както и да е...днес научих нещо наистина тъжно...за жалост са открили ранна форма на Алцхаймер на Тери,което е много жалко за един толкова даровит писател какъвто е той,защото неговите книги до една са бестселъри в европа, а също така се радва на голяма почит и зад океана...Искернно се натъжих от този факт,защото не мога да си представя да живея ден за ден, докато най-хубавите ми спомени изчезват лека по лека,докато един ден дори не си спомням своите книги, нито своята къща, нито своята жена... В крайна сметка просто исках да изкажа солидарност и подкрепа към Тери Пратчет и мислено да съм с него и да се надявам,че медицината е напреднала достатъчно и, че ще ни радва още много години... С теб съм...
Както и да е...днес научих нещо наистина тъжно...за жалост са открили ранна форма на Алцхаймер на Тери,което е много жалко за един толкова даровит писател какъвто е той,защото неговите книги до една са бестселъри в европа, а също така се радва на голяма почит и зад океана...Искернно се натъжих от този факт,защото не мога да си представя да живея ден за ден, докато най-хубавите ми спомени изчезват лека по лека,докато един ден дори не си спомням своите книги, нито своята къща, нито своята жена... В крайна сметка просто исках да изкажа солидарност и подкрепа към Тери Пратчет и мислено да съм с него и да се надявам,че медицината е напреднала достатъчно и, че ще ни радва още много години... С теб съм...
понеделник, 3 декември 2007 г.
Peanut - човечето, което ме кара да смея често
Един много як пич,който може да те накара да се посереш от смях...Много оригинален...много свеж и страшно забавен ENJOY!!! http://vbox7.com/play:8d0c5c01
неделя, 2 декември 2007 г.
The book of my life
Let me watch by the fire and remember my days
And it may be a trick of the firelight
But the flickering pages that trouble my sight
Is a book I'm afraid to write
It's the book of my days, it's the book of my life
And it's cut like a fruit on the blade of a knife
And it's all there to see as the section reveals
There's some sorrow in every life
If it reads like a puzzle, a wandering maze
Then I won't understand 'til the end of my days
I'm still forced to remember,
Remember the words of my life
There are promises broken and promises kept
Angry words that were spoken, when I should have wept
There's a chapter of secrets, and words to confess
If I lose everything that I possess
There's a chapter on loss and a ghost who won't die
There's a chapter on love where the ink's never dry
There are sentences served in a prison I built out of lies.
Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read
In the book of my life
There's a chapter on fathers a chapter on sons
There are pages of conflicts that nobody won
And the battles you lost and your bitter defeat,
There's a page where we fail to meet
There are tales of good fortune that couldn't be planned
There's a chapter on god that I don't understand
There's a promise of Heaven and Hell but I'm damned if I see
Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read
In the book of my life
Now the daylight's returning
And if one sentence is true
All these pages are burning
And all that's left is you
Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read
In the book of my life
And it may be a trick of the firelight
But the flickering pages that trouble my sight
Is a book I'm afraid to write
It's the book of my days, it's the book of my life
And it's cut like a fruit on the blade of a knife
And it's all there to see as the section reveals
There's some sorrow in every life
If it reads like a puzzle, a wandering maze
Then I won't understand 'til the end of my days
I'm still forced to remember,
Remember the words of my life
There are promises broken and promises kept
Angry words that were spoken, when I should have wept
There's a chapter of secrets, and words to confess
If I lose everything that I possess
There's a chapter on loss and a ghost who won't die
There's a chapter on love where the ink's never dry
There are sentences served in a prison I built out of lies.
Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read
In the book of my life
There's a chapter on fathers a chapter on sons
There are pages of conflicts that nobody won
And the battles you lost and your bitter defeat,
There's a page where we fail to meet
There are tales of good fortune that couldn't be planned
There's a chapter on god that I don't understand
There's a promise of Heaven and Hell but I'm damned if I see
Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read
In the book of my life
Now the daylight's returning
And if one sentence is true
All these pages are burning
And all that's left is you
Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read
In the book of my life
сряда, 14 ноември 2007 г.
Brand new day
How many of you people out there
Been hurt in some kind of love affair?
And how many times did you swear
That you’d never love again?
How many lonely, sleepless nights?
How many lies, how many fights?
And why would you want to
Put yourself through all of that again?
Love is pain I hear you say
Love is a cruel and bitter way of
Paying you back for all the faith you ever had in your brain
How could it be that what you need the most
Can leave you feeling just like a ghost?
You never want to feel so sad and lost again
One day you could be looking
Through an old book in rainy weather
You see a picture of her smiling at you
When you were still together
You could be walking down the street
And who should you chance to meet?
But that same old smile you’ve been thinking of all day?
Been hurt in some kind of love affair?
And how many times did you swear
That you’d never love again?
How many lonely, sleepless nights?
How many lies, how many fights?
And why would you want to
Put yourself through all of that again?
Love is pain I hear you say
Love is a cruel and bitter way of
Paying you back for all the faith you ever had in your brain
How could it be that what you need the most
Can leave you feeling just like a ghost?
You never want to feel so sad and lost again
One day you could be looking
Through an old book in rainy weather
You see a picture of her smiling at you
When you were still together
You could be walking down the street
And who should you chance to meet?
But that same old smile you’ve been thinking of all day?
събота, 10 ноември 2007 г.
За пичовете и хората
Никога няма да мога да си обясня защо има пичове и защо има жалки охльови,които се причисляват към мъжкия пол само защото майка йм им казва: "На мама мъжленцето"
Никога наистина...няма да го разбера! Как може да има хора, които те разбират от половин дума,с които можеш да си поркаш, да гледаш филм, или просто да се събереш да си джемиш, и как има хора, които са толкова обратни на всичко това,че започваш да се чудиш дали нейде там горе в синевата не стои един тип,когото ние наричаме Бог и дали той не е решил да се гаври с човечеството и да експериментрира с тези жалки създания докато скучае...
Не ви ли се случвало подобно нещо? не? помислете си пак... На мене снощи ми се случи...Бях на рожден ден на един страшен пич.Изкарах си много яко като изключим един бацил,които цяла вечер ме оскърбяваше с жалкото си присъствие, и който исках да смачкам като муха-еднодневка.Иде реч за едно жалко подобие на човече,нисичко (сравнително),с фейс като на граблива птица и характер на курва,която всеки ебе,бие и обижда (свежичко нали?)
Та седим си ние с Мишо, Илийката, Стефчо и куп приятни млади момичета, къркаме, хилим се, с две думи забавляваме се,докато не дойде (добре де дойдоха) Тони и жалкото човече.Идва дамата,казва ми здравей,аз й отвръщам,че изглежда чудесно както винаги,целувам я по бузата и продължавам да си къркам.Ето тука незнам защо се получи така...толкова ли съм интересен незнам. Идва и той! За к'во идва и той незнае,ма сигурно е чувал,че е любезно да поздравиш.Аз немога да го гледам-той седи и ме зяпа като художник, който е нарисувал картинка много късно вечерта, за която обаче получава вдъхновение само с жълта рецепта (грозна работа), аз си пия, той ме гледа, аз го игнорирам, той ми подава ръка, е как не го наплюх незнам? честно ти казвам! Вика и той:"здрасти", аз го погледнах само както бих могъл да погледна развалена кучешка храна...Направих съвсем лек жест (повдигане на вежда (въпросително) ) и не му казах нищо.Явно че се е почувствал неловко вдигна рамене и си тръгна при там, с който е ...Искам само да кажа,че тоя пич трее да пусне тото! няма такъв късметлия, ма няма!Идва ми да го намеря, да му избия всички зъби един по един, много бавно и методично, да му сцепя главата и да го пусна в крематориома.Обаче човечето може и да е жалко ,обаче е късметлия...Първия път когато ме подразни бях с друго момиче и не му беше времето да обръщам внимание на такива закачки,втория път имаше късмет щото Мишо ми каза да не се кося заради някакъв идиот. Сега сигурно се чудеите отде толкова умраза у мене?Има я да...защото мразя да си меря пишката,много мразя да се правя на мачо,мразя да показвам превъзходство дори и да го имам,обаче той така иска.Доскоро ходеше с най- грозното същество,което не се наемам да определям нито на години,нито на пол.Сега ходи с една доста симпатична млада дама и ме пита дали не съм обиден?Обиден?Как ли може мозъчния му капацитет (който е малко по-малко от този на заелена чушка) да разбере, че съм излезнал с друго момиче и не искам да седна на неговата маса,щото искам да се отпусна и да се поцелувам малко,не вижда ли ,че съм с друга (едва ли, сигурно е късоглед). Но да се върна на пичовете.Там е разликата. Докато обикновените хора се заяждат и си мерят пишките не с когото трябва,пичовете не задържат никого ако не са му приятни и обратното, ако на пичовете не им е приятна компанията на другите.Те се дръпват тактично в ъгъла и си прекарват гот, пускат майтапи, веселят се и се стараят да не досаждат на другите.Има такива хора,аз снощи видях много такива(пичове) и се радвам, че ги има,радвам се ,че ги познавам и много ще се радвам ако продължим да се познаваме. Мишо ти много готин желая ти много успех и късмет,благодаря ти,че не ме пусна да правя глупости, и че ми каза,че няма смисъл.Найстина няма.И ти желая да имаш колкото се може по-малко контакти с обикновените хора!
Никога наистина...няма да го разбера! Как може да има хора, които те разбират от половин дума,с които можеш да си поркаш, да гледаш филм, или просто да се събереш да си джемиш, и как има хора, които са толкова обратни на всичко това,че започваш да се чудиш дали нейде там горе в синевата не стои един тип,когото ние наричаме Бог и дали той не е решил да се гаври с човечеството и да експериментрира с тези жалки създания докато скучае...
Не ви ли се случвало подобно нещо? не? помислете си пак... На мене снощи ми се случи...Бях на рожден ден на един страшен пич.Изкарах си много яко като изключим един бацил,които цяла вечер ме оскърбяваше с жалкото си присъствие, и който исках да смачкам като муха-еднодневка.Иде реч за едно жалко подобие на човече,нисичко (сравнително),с фейс като на граблива птица и характер на курва,която всеки ебе,бие и обижда (свежичко нали?)
Та седим си ние с Мишо, Илийката, Стефчо и куп приятни млади момичета, къркаме, хилим се, с две думи забавляваме се,докато не дойде (добре де дойдоха) Тони и жалкото човече.Идва дамата,казва ми здравей,аз й отвръщам,че изглежда чудесно както винаги,целувам я по бузата и продължавам да си къркам.Ето тука незнам защо се получи така...толкова ли съм интересен незнам. Идва и той! За к'во идва и той незнае,ма сигурно е чувал,че е любезно да поздравиш.Аз немога да го гледам-той седи и ме зяпа като художник, който е нарисувал картинка много късно вечерта, за която обаче получава вдъхновение само с жълта рецепта (грозна работа), аз си пия, той ме гледа, аз го игнорирам, той ми подава ръка, е как не го наплюх незнам? честно ти казвам! Вика и той:"здрасти", аз го погледнах само както бих могъл да погледна развалена кучешка храна...Направих съвсем лек жест (повдигане на вежда (въпросително) ) и не му казах нищо.Явно че се е почувствал неловко вдигна рамене и си тръгна при там, с който е ...Искам само да кажа,че тоя пич трее да пусне тото! няма такъв късметлия, ма няма!Идва ми да го намеря, да му избия всички зъби един по един, много бавно и методично, да му сцепя главата и да го пусна в крематориома.Обаче човечето може и да е жалко ,обаче е късметлия...Първия път когато ме подразни бях с друго момиче и не му беше времето да обръщам внимание на такива закачки,втория път имаше късмет щото Мишо ми каза да не се кося заради някакъв идиот. Сега сигурно се чудеите отде толкова умраза у мене?Има я да...защото мразя да си меря пишката,много мразя да се правя на мачо,мразя да показвам превъзходство дори и да го имам,обаче той така иска.Доскоро ходеше с най- грозното същество,което не се наемам да определям нито на години,нито на пол.Сега ходи с една доста симпатична млада дама и ме пита дали не съм обиден?Обиден?Как ли може мозъчния му капацитет (който е малко по-малко от този на заелена чушка) да разбере, че съм излезнал с друго момиче и не искам да седна на неговата маса,щото искам да се отпусна и да се поцелувам малко,не вижда ли ,че съм с друга (едва ли, сигурно е късоглед). Но да се върна на пичовете.Там е разликата. Докато обикновените хора се заяждат и си мерят пишките не с когото трябва,пичовете не задържат никого ако не са му приятни и обратното, ако на пичовете не им е приятна компанията на другите.Те се дръпват тактично в ъгъла и си прекарват гот, пускат майтапи, веселят се и се стараят да не досаждат на другите.Има такива хора,аз снощи видях много такива(пичове) и се радвам, че ги има,радвам се ,че ги познавам и много ще се радвам ако продължим да се познаваме. Мишо ти много готин желая ти много успех и късмет,благодаря ти,че не ме пусна да правя глупости, и че ми каза,че няма смисъл.Найстина няма.И ти желая да имаш колкото се може по-малко контакти с обикновените хора!
понеделник, 29 октомври 2007 г.
В ада на бюлетините (или 24 часови избори)
Ще започна малко преди начлото на мизерията. В събота на 27.10.2007 бях най- безцеремонно помолен да зарежа всичко каквото правя и да се явя в чудесната ни община и да получа материали, скойто да си направя чудна, малка и китна секцийка, в която хората да си пускат гласовете за кметските избори...Попитах защо?- защото съм председател.Кой ме е записал?- няма значение,трябва да отида и ако може веднага, ако не на минутата.Отидох след половин час. Взех си материалите в огромен черен чувал,напомнящ по-скоро за морга отколкото за ибори и се упътих сюкъм 2-ро училище. Попсувах си като каруцар,но в крайна сметка си я сглобих (Ванка, БЛАГОДАРЯ че беше с мене)Отидох си...(вкъщи)
ДЕН ПЪРВИ: 5.30 сутринта ставам с мисълта ,че има нещо сбъркано в света и за това са виновни бюрократите и скапаните лелки с п комунистическо минало и още по комунистическо настояще.
6.00- съм пред училището. Идва Мария. Мария е една много готина мацка, която винаги ходи на изборите и е секретар. Тоя път щеше да е мойта секретарка ха-ха-ха. Влизаме си най-спокойно към секцията, и ни намират и дргугите членове на комисията. Само като ме поглеждат им ства ясно,че днеска няма да е леко, щото аз от правене на избори имам точно толкова представа, колко ескимос от това как се кара сърф, докато си облечен с хавайска ризка и джапанки...
6.30- Понамира се вече,запознали сме се...Аз, Мария, Деси (друго едно момиче,но с дете), две лелички наоколо 60- години,един пич от Панагюрище,който много предвидливо си стой сякаш е на първа среща с гадже,демек гледа тъпо и само се усмихва и това сме. Добре ама трябва да сме 7 човека. Поглеждам си списака с членовете и виждам че има още някакъв пич,набор 86...Звъня...вдига отсреща и вика леко провлачено:Ало...аз му казвам че му се обаждам от еди-къде си и трябва да дойде за еди-какво си...Той леко размишлява и вика: Ша прата татко...Аз му казвам,че не става,той затваря...
7.30-имаме един глас!-той е на Деси щото тя не може да си отиде до младост да гласува и затова ша е при нас...Прситига бащата на оня пич. Човек на към 60, С кръвясали очи, сако от кадифе, очила големи като тенджери и начин на говорене наподобяваш хем Туити, хем Силвестър... Лъха на чубирца и други благовония.Обяснявам му ,че нито името му,нито егн-то съвпадат с тези от списъка, и то тука е мястото обаче да изкажа и възхитата си към нашата община, понеже се кумили и бащата, и сина койда дойде и така и не се разбрали от общината написали на списъка ми егн-то на сина и написали име на човек ,който не съществува...Обяснявам му аз на човека ,че има грешка, а той седи хваща ме под ръка,изкарва ме в коридора и разправя: "Знам ги аз тия игри батко...Това е така защото има заговор срещу мене,само аз се осмелявам да говоря против патрииното ръководство и оня ей там е координатор на СДС, и той е направил всичко (Това ви го казвам без майтап). Откказвам се да му обяснявам,че всъщност грешката е заради него и малоумният му син , и че ако още малко се бяха помотали сигурно щяха да напишат егн-то на жена му,адреса на майка му и името на сина му, но както и да е.
9.00-При мене са се зъбрали има- няма 10 застъпника, и гледат за нередности. без да осъзнават,че самото мероприятие е една голяма НЕРЕДНОСТ. Трябва да им раздам протоколи-извлечения,на които да напишат някакви глупости ,за още по-големите глупаци от партиите и общината, и за военните,щото имам съмнения ,че всичко е тяхна разработка...Пристига някаква женичка и ми казва да й дам всичките си протоколи,като ми обяснява,че в тия има грешка...Давам й ги.Казва,че по-късно ще ми донасат други,обяснявам и ,че трябва да има за всички "Нямаш проблем" ми казва и си тръгва.
Става обедно време, хората си минават тихо и кротко,протоколи няма,застъпници пушат Мелник в пакет,ние гледаме тъпо и безизразно,въобще мечтата на всеки кмет,града да е в полу-заспало състояниеи всеки да си ходи тихо и кротко като зомби. Към ранния следобед решаваме,че не е лошо да погледнем официалните протоколи за довечера и о божествена искрице на простотата,която заливаш умовете на обикновените хора от ЦИК, РИК и ОИК. 3 протокола за различните бюлетинки,което означава 3-пъти повече разбота, 3-пъти повече грешки и ТЕ ТАКА.
По някое време, пристига един пич и ми вика "това е братче", носи ми 3 протокола и вика :"Ми си ги разможавате вий". Викам му как така НИЙ,той разправя,че това било тъй щоту нямало О'вече. И така озоваваме се НИЙ в 5 без петайсет следобед с 3 протокола и 10 застъпника плюс мене и Мария.Друг пич вика :"аз ша ги рамножа" ние му казваме ,че е оптимист.Той обаче е твърдо решен да го направи. Тръгва. Черен екран.15мин по-късно Връща се и вика ,че е успял.Ние се радваме.Вади копията.Ние се радваме още повече.Дава ги.Радостта е необяснима.Казва че за тия 3 странички трябва да дадем по 3.20лв.А ние в един глас проклехме и ръчичките на тоя дето е направил ксерокса и на тоя дето ги е копирал.Преоклехме ги тия пари дето им ги дадохме, те за лекарства да ги дадат.Една жена дойде да гласува.Аз ядох бисквити,пича от Панагюрище бе решил,че ша е по-разумно да си седи в края на редичката и да си мисли,"колко лий убаво у дома сига",Мария незнам какво правеше,двете лелкии те незнам какво правеха,че й подпечатаха бюлетините,оня с очилата се бореше със заговора срещу себе си.Жената гласува,пусна си плика и си тръгна.По едно време минавам аз покрай чинчетата и какво да видя,личната карта на госпожата и това ,че не се е разписала в списъка на гласоподавателите.СМЕХ СМЕХ СМЕХ.Изтръпнах ,щото застъпниците почнаха да гледат криво,така сякаш някои им се е изпразнил в очите.Викам си евала копеле,велик си ...Късмет обаче,дойде и дъщеря й да гласува.Казахме й ,тя каза ,че ще каже на майка си, а на мене облекчението ми беше като след 30мин в кенефа.Стана някак си неусетно към 18.45 ,решихме ,че ша гасиме тока и ша си прайме оргия.Оказа се ,че трябвало да да броим бюлетините,аз това си го знаех,ма ми се искаше да не е истина.
19.00-Затварям врата,събирам чиновете един срещу друг като маса,махам парцала от тъмната стайчка,слагам го върху масата и викам "давайте"!! Оказа се ,че бюлетината за общински съветници е по-дълга от ръката ми,а аз съм висок към 183см.Оказа се ,че й един от застъпниците снощи е преял с пържоли и е препил с вино и ние като затворихме отвсякъде,той щеше да умре от задушаване.Отворихме прозорец.Искам да кажа ,че на черновите нямаша имената на копелетата дето се бяха кандидатирали и ние трябваше да ги пишем на ръка,нямаше им имената и на протоколите- извлечения и ние ПАК трябваше да ги дописваме на ръка,оказа се ,че кандитатите пък са цяла маса хора,които спокоино могат да си сеdят на стадион Васил Левски и да не остане едно място където да се изпърдиш без да те чуят.След около 2 часа и половина приключихме с много зор и караници. Излизам навън и тръгвам към изхода с човала от моргата,накой ме дърпа силно и "вика какво искаш да те те стрелям ли бе умник?" Оказва се ченге 5 пъти-по едро от мене.Обръщам се най-спокойно и му казвам,че нито живота ме радва,нито смъртта ме плаши.Тоя ме гледа като блондинка кожено палто...Чакаме още 15мин докато станем 3 секции,после чакаме още 15 мин. докато дойде охраната до общината,после чакаме още 15 мин щото те казват ,че не можем да се качим при тях и да си намерим собствена кола,после...чакаме 90мин в общината за да станем 17 човека,понеже сме били 14 и нямало смисъл да ни возят ей така като на разходка.Демек икономислват от горивото (да ги дадат икономисаните пари за лекрства дано). Към 23.45 тръгваме от павлово към ндк.Там чакаме 45мин пред входа докато ни пуснат. Вали,студено е и от някъде мирише на обществена тоалетна.Влизаме в зала 1 към 12.40,опънали са огромна видео стена и на нея прожектират прес-конференциите на партиите,хора влизат на поразия,ние си вземаме номерче,което е 787.По средата на сцената има 3 човека и едно ченге. По едно време единия човек придърпва микрофон и казва спуер-спокоино"номера от 271, до 280 могат да влязат за протоколите" Това става в 1 часа посред нощ. Заспал съм.Будя се от викове,поглеждам часа 1.30, а оня с микрофона казва от 291 до 310 могат да влязат.Тука е момента отново да изкажа похвали обаче наистина тоя път. Имам си идол,незнам как се казва и незнам къде живее,обаче е велик!Имаше един човек ъм 50-те със здрав балкански вид,едър и висок.Като викна че това е подигравка, както бяхме 2000 човека в залата всички се умълчахме ,а той вика,оттам всички викнаха и като стана вдно викане и хвърляне на протоколи. Хора тръгват към сцената,като се чуват едни псувни каруцарски,като се чуват едни интимни мисли за майки.А моят идол отива най-отпред и Казва,че всички организатори и политици за жалки хора и ша им ебе майките!Другите го подкрепят и изпитвт същото желание.Мария също крещи.Евала й прая и на нея.Аз седя като бавноразвиващ се и немога да кажа нищо щото не съм сигурен дали сънувам или е истина.Няколко протокола удрят идиотите на сцената,ченгетата стават.Ние също стваме,обръщам се наоколо и виждам,че обаче има само млади хора и най-много до 50 годишни.На пенсиите не им дреме,т.е. те само дремят и не разбират какво става,щото спят.Оказва се ,че и тия дето са си хвърлили протоколите не могат да излезнат,защото ченгетата са блокирали изходите. въобще почувствах се като във филм на Костурица,само дето ги нямаше духовите музиканти.Влезнаха още ченгета,след тях още, и още.Хората се кротнаха. Аз също.Заспал съм,някъде към 2.45 пак се будя от викове.Дошъл е Николай Василев,чувам много силно и протяжно УУУУУУУ,поглеждам до мене и виждам,че това е моят ИДОЛ,като викне той и всички викат.Няма да повярвате колко силно се чуваше гласа му и как силно крещеше :"Джудже,ИДИОТ,НА МАЙКА ТИ В ГЪЗА,КЕЛЕШ,КОПЕЛЕ МАЛКО, ИЗРОД ,КВАЗИМОДО!!!"И това всичкото се чуваше така прекрасно до Николай както аз в момента си слушам музиката в къщи и чувам всеки един инструмент поотделно...Василев се оптва да каже нещо ,но не ства,опитва пак,не става,3-опит?Пак не успешен!Отказва се.Не!Пак опитва,пак нищо не ства.Наистина се отказва.Тръгва си ,аз поглеждам часа отново : 3.00.Това не е истина.Минахме с Мария в 3.45,по-точно влезнахме,излезнахме към 4.30 .Само ние си знаем как сме се чувствали,ние и още хиляди хора като нас! Поуката е ,драги ми милички ,че каквито са ни изборите,ей такива ще ни управляват и ша ни гъзят по нощите да ни ебат!
ДЕН ПЪРВИ: 5.30 сутринта ставам с мисълта ,че има нещо сбъркано в света и за това са виновни бюрократите и скапаните лелки с п комунистическо минало и още по комунистическо настояще.
6.00- съм пред училището. Идва Мария. Мария е една много готина мацка, която винаги ходи на изборите и е секретар. Тоя път щеше да е мойта секретарка ха-ха-ха. Влизаме си най-спокойно към секцията, и ни намират и дргугите членове на комисията. Само като ме поглеждат им ства ясно,че днеска няма да е леко, щото аз от правене на избори имам точно толкова представа, колко ескимос от това как се кара сърф, докато си облечен с хавайска ризка и джапанки...
6.30- Понамира се вече,запознали сме се...Аз, Мария, Деси (друго едно момиче,но с дете), две лелички наоколо 60- години,един пич от Панагюрище,който много предвидливо си стой сякаш е на първа среща с гадже,демек гледа тъпо и само се усмихва и това сме. Добре ама трябва да сме 7 човека. Поглеждам си списака с членовете и виждам че има още някакъв пич,набор 86...Звъня...вдига отсреща и вика леко провлачено:Ало...аз му казвам че му се обаждам от еди-къде си и трябва да дойде за еди-какво си...Той леко размишлява и вика: Ша прата татко...Аз му казвам,че не става,той затваря...
7.30-имаме един глас!-той е на Деси щото тя не може да си отиде до младост да гласува и затова ша е при нас...Прситига бащата на оня пич. Човек на към 60, С кръвясали очи, сако от кадифе, очила големи като тенджери и начин на говорене наподобяваш хем Туити, хем Силвестър... Лъха на чубирца и други благовония.Обяснявам му ,че нито името му,нито егн-то съвпадат с тези от списъка, и то тука е мястото обаче да изкажа и възхитата си към нашата община, понеже се кумили и бащата, и сина койда дойде и така и не се разбрали от общината написали на списъка ми егн-то на сина и написали име на човек ,който не съществува...Обяснявам му аз на човека ,че има грешка, а той седи хваща ме под ръка,изкарва ме в коридора и разправя: "Знам ги аз тия игри батко...Това е така защото има заговор срещу мене,само аз се осмелявам да говоря против патрииното ръководство и оня ей там е координатор на СДС, и той е направил всичко (Това ви го казвам без майтап). Откказвам се да му обяснявам,че всъщност грешката е заради него и малоумният му син , и че ако още малко се бяха помотали сигурно щяха да напишат егн-то на жена му,адреса на майка му и името на сина му, но както и да е.
9.00-При мене са се зъбрали има- няма 10 застъпника, и гледат за нередности. без да осъзнават,че самото мероприятие е една голяма НЕРЕДНОСТ. Трябва да им раздам протоколи-извлечения,на които да напишат някакви глупости ,за още по-големите глупаци от партиите и общината, и за военните,щото имам съмнения ,че всичко е тяхна разработка...Пристига някаква женичка и ми казва да й дам всичките си протоколи,като ми обяснява,че в тия има грешка...Давам й ги.Казва,че по-късно ще ми донасат други,обяснявам и ,че трябва да има за всички "Нямаш проблем" ми казва и си тръгва.
Става обедно време, хората си минават тихо и кротко,протоколи няма,застъпници пушат Мелник в пакет,ние гледаме тъпо и безизразно,въобще мечтата на всеки кмет,града да е в полу-заспало състояниеи всеки да си ходи тихо и кротко като зомби. Към ранния следобед решаваме,че не е лошо да погледнем официалните протоколи за довечера и о божествена искрице на простотата,която заливаш умовете на обикновените хора от ЦИК, РИК и ОИК. 3 протокола за различните бюлетинки,което означава 3-пъти повече разбота, 3-пъти повече грешки и ТЕ ТАКА.
По някое време, пристига един пич и ми вика "това е братче", носи ми 3 протокола и вика :"Ми си ги разможавате вий". Викам му как така НИЙ,той разправя,че това било тъй щоту нямало О'вече. И така озоваваме се НИЙ в 5 без петайсет следобед с 3 протокола и 10 застъпника плюс мене и Мария.Друг пич вика :"аз ша ги рамножа" ние му казваме ,че е оптимист.Той обаче е твърдо решен да го направи. Тръгва. Черен екран.15мин по-късно Връща се и вика ,че е успял.Ние се радваме.Вади копията.Ние се радваме още повече.Дава ги.Радостта е необяснима.Казва че за тия 3 странички трябва да дадем по 3.20лв.А ние в един глас проклехме и ръчичките на тоя дето е направил ксерокса и на тоя дето ги е копирал.Преоклехме ги тия пари дето им ги дадохме, те за лекарства да ги дадат.Една жена дойде да гласува.Аз ядох бисквити,пича от Панагюрище бе решил,че ша е по-разумно да си седи в края на редичката и да си мисли,"колко лий убаво у дома сига",Мария незнам какво правеше,двете лелкии те незнам какво правеха,че й подпечатаха бюлетините,оня с очилата се бореше със заговора срещу себе си.Жената гласува,пусна си плика и си тръгна.По едно време минавам аз покрай чинчетата и какво да видя,личната карта на госпожата и това ,че не се е разписала в списъка на гласоподавателите.СМЕХ СМЕХ СМЕХ.Изтръпнах ,щото застъпниците почнаха да гледат криво,така сякаш някои им се е изпразнил в очите.Викам си евала копеле,велик си ...Късмет обаче,дойде и дъщеря й да гласува.Казахме й ,тя каза ,че ще каже на майка си, а на мене облекчението ми беше като след 30мин в кенефа.Стана някак си неусетно към 18.45 ,решихме ,че ша гасиме тока и ша си прайме оргия.Оказа се ,че трябвало да да броим бюлетините,аз това си го знаех,ма ми се искаше да не е истина.
19.00-Затварям врата,събирам чиновете един срещу друг като маса,махам парцала от тъмната стайчка,слагам го върху масата и викам "давайте"!! Оказа се ,че бюлетината за общински съветници е по-дълга от ръката ми,а аз съм висок към 183см.Оказа се ,че й един от застъпниците снощи е преял с пържоли и е препил с вино и ние като затворихме отвсякъде,той щеше да умре от задушаване.Отворихме прозорец.Искам да кажа ,че на черновите нямаша имената на копелетата дето се бяха кандидатирали и ние трябваше да ги пишем на ръка,нямаше им имената и на протоколите- извлечения и ние ПАК трябваше да ги дописваме на ръка,оказа се ,че кандитатите пък са цяла маса хора,които спокоино могат да си сеdят на стадион Васил Левски и да не остане едно място където да се изпърдиш без да те чуят.След около 2 часа и половина приключихме с много зор и караници. Излизам навън и тръгвам към изхода с човала от моргата,накой ме дърпа силно и "вика какво искаш да те те стрелям ли бе умник?" Оказва се ченге 5 пъти-по едро от мене.Обръщам се най-спокойно и му казвам,че нито живота ме радва,нито смъртта ме плаши.Тоя ме гледа като блондинка кожено палто...Чакаме още 15мин докато станем 3 секции,после чакаме още 15 мин. докато дойде охраната до общината,после чакаме още 15 мин щото те казват ,че не можем да се качим при тях и да си намерим собствена кола,после...чакаме 90мин в общината за да станем 17 човека,понеже сме били 14 и нямало смисъл да ни возят ей така като на разходка.Демек икономислват от горивото (да ги дадат икономисаните пари за лекрства дано). Към 23.45 тръгваме от павлово към ндк.Там чакаме 45мин пред входа докато ни пуснат. Вали,студено е и от някъде мирише на обществена тоалетна.Влизаме в зала 1 към 12.40,опънали са огромна видео стена и на нея прожектират прес-конференциите на партиите,хора влизат на поразия,ние си вземаме номерче,което е 787.По средата на сцената има 3 човека и едно ченге. По едно време единия човек придърпва микрофон и казва спуер-спокоино"номера от 271, до 280 могат да влязат за протоколите" Това става в 1 часа посред нощ. Заспал съм.Будя се от викове,поглеждам часа 1.30, а оня с микрофона казва от 291 до 310 могат да влязат.Тука е момента отново да изкажа похвали обаче наистина тоя път. Имам си идол,незнам как се казва и незнам къде живее,обаче е велик!Имаше един човек ъм 50-те със здрав балкански вид,едър и висок.Като викна че това е подигравка, както бяхме 2000 човека в залата всички се умълчахме ,а той вика,оттам всички викнаха и като стана вдно викане и хвърляне на протоколи. Хора тръгват към сцената,като се чуват едни псувни каруцарски,като се чуват едни интимни мисли за майки.А моят идол отива най-отпред и Казва,че всички организатори и политици за жалки хора и ша им ебе майките!Другите го подкрепят и изпитвт същото желание.Мария също крещи.Евала й прая и на нея.Аз седя като бавноразвиващ се и немога да кажа нищо щото не съм сигурен дали сънувам или е истина.Няколко протокола удрят идиотите на сцената,ченгетата стават.Ние също стваме,обръщам се наоколо и виждам,че обаче има само млади хора и най-много до 50 годишни.На пенсиите не им дреме,т.е. те само дремят и не разбират какво става,щото спят.Оказва се ,че и тия дето са си хвърлили протоколите не могат да излезнат,защото ченгетата са блокирали изходите. въобще почувствах се като във филм на Костурица,само дето ги нямаше духовите музиканти.Влезнаха още ченгета,след тях още, и още.Хората се кротнаха. Аз също.Заспал съм,някъде към 2.45 пак се будя от викове.Дошъл е Николай Василев,чувам много силно и протяжно УУУУУУУ,поглеждам до мене и виждам,че това е моят ИДОЛ,като викне той и всички викат.Няма да повярвате колко силно се чуваше гласа му и как силно крещеше :"Джудже,ИДИОТ,НА МАЙКА ТИ В ГЪЗА,КЕЛЕШ,КОПЕЛЕ МАЛКО, ИЗРОД ,КВАЗИМОДО!!!"И това всичкото се чуваше така прекрасно до Николай както аз в момента си слушам музиката в къщи и чувам всеки един инструмент поотделно...Василев се оптва да каже нещо ,но не ства,опитва пак,не става,3-опит?Пак не успешен!Отказва се.Не!Пак опитва,пак нищо не ства.Наистина се отказва.Тръгва си ,аз поглеждам часа отново : 3.00.Това не е истина.Минахме с Мария в 3.45,по-точно влезнахме,излезнахме към 4.30 .Само ние си знаем как сме се чувствали,ние и още хиляди хора като нас! Поуката е ,драги ми милички ,че каквито са ни изборите,ей такива ще ни управляват и ша ни гъзят по нощите да ни ебат!
неделя, 30 септември 2007 г.
събота, 15 септември 2007 г.
Yesterday
Yesterday I was
Half the man I used to be
Oh, maybe that's because
You're the other helf of me
Like the spring in bloom
The summer of our love is soon
Every bird will sing
The melody of our love tune.
Send down from above
Unconditionally love
Likened to a flower
Stronger love grows by the hour
Stormy weather days
Make us go our separate ways
Where our love was so at ease
Now you got me down on my knees.
Yesterday I was
Brighter than the morning sun
Now my love is lost
And lonely days have just begun
A solitary chair
For a silent love affair
A king lost his throne
And now he sits alone.
Half the man I used to be
Oh, maybe that's because
You're the other helf of me
Like the spring in bloom
The summer of our love is soon
Every bird will sing
The melody of our love tune.
Send down from above
Unconditionally love
Likened to a flower
Stronger love grows by the hour
Stormy weather days
Make us go our separate ways
Where our love was so at ease
Now you got me down on my knees.
Yesterday I was
Brighter than the morning sun
Now my love is lost
And lonely days have just begun
A solitary chair
For a silent love affair
A king lost his throne
And now he sits alone.
неделя, 22 юли 2007 г.
четвъртък, 19 юли 2007 г.
Какво е адът?
Според кратката справка,която направих в един чудесен слънчев юлски ден се добрах до следното определение: Адът е мястото където: готвачите са англичани, архитектите са французи, проститутките са американки, балерините са германки, войниците са араби, продавачите са цигани, кинаджиите са италианци, а политиците са БЪЛГАРИ!
кратко, но съдържателно не е ли така?
кратко, но съдържателно не е ли така?
вторник, 19 юни 2007 г.
Живота, вселената и всичко останало...
Живота е като курник: ТЕСЕН И НАСРАН!!!
Вселената винаги има срит дефект-той е винаги срещу тебе!!!
Всичко останало е или загуба на време или излишен разход ан енергия!!!
послепис;Помни че каквото и да ти говорят винаги става въпрос за пари!!!
Вселената винаги има срит дефект-той е винаги срещу тебе!!!
Всичко останало е или загуба на време или излишен разход ан енергия!!!
послепис;Помни че каквото и да ти говорят винаги става въпрос за пари!!!
вторник, 12 юни 2007 г.
Закънях...
Седя си тихо и кротко и гледам Роско (Петров) "Новия Слави" по телевизора и си викам: "чакай,чакай,чакай бе ЧАКАЙ ти викам бе..." Мамка му...Закъснях... и то с цял ден.Кой ша ме чака цял ден?Как ша мине и без моя остър като бръснач на изкормвач поглед?как?
Реших и аз да побистря родната политика,щото немога да се избистря с нищо друго...
Кой беше тука а?Кой?Именно Жорето Буш. Искам да кажа,че по време на неговата визита много се изписа,много се изговори,много се изгледа и много си останахме с изписаното,изгледаното и изговореното.
Евала Страотно на кметеца и на цялата пасмина от слабоумни общински съветници,малоумни полицаи и най-вече евала на политиците...Евала пичове че се гъзите,хващате си пристите на краката и викате :Давай Жоре 1-ва база е за тебе...!"
Кратък обзор на претоварената и без излишно разхищаване програма на Бушката:
1-час:Самолета каца.Кацат и обаче още 3 за да не се знае къде е Маймуната.Щото той страда от параноя.Параноя,че навсякъде го преследват терористи,които пък от своя страна искат да го стигнат както вбесен тексаски фермер иска да стигне уфсъ-тъ и да й ебе мамата.Изненада той не е в 1-вия,а във втория самолет,ало терористите прецакани сте...
Стулбичката се спуска,и се подава...не, не бе това не е ротвайлер страдащ от глисти Буш е
Лека усмивчица в стил Джийн Кели от сцената с полицая в "Пея под дъжда",плах поглед вижда, че май сичко е ок и продължава напред като внимава да не го нападнат с ядрено оръжие. После историята мълчи...
2-ри час:Иухууууу Йоу това е Серго...Тупат се,радват се,обаче Бушката е по-щастлив понеже знае,че това му е един от малкото часове на тая зона на здрача,а пък тия тука ша си седят и ще трябва да се борят с бакшишите,пенсиите,осигуровките и безработицата,защото в USandA няма такова нещо те там имат мечта и всеки,които не вярва в нея е ТАЛИБАН...приеми го като ембарго.
3-ти час:"Егати тука храната има вкус..."си мисли.Уоу,какво е това бе...Салфетка,пък на мене мама ми даваше у фермата само старото бельо на татко да си бърша ръцете като се изцапам...(недай си Боже да оцапа устата(не рапъра имам предвид)
4-ти час:Опътване към спалнята...Обличане на пижамка със синьо долнище и червено-бяло горнище със звездички...Поглеждане на леглото,което скромно се помещава на 10 кв метра ,поглед през прозорчето(игнорира 10000 милицонера) отправя взор към синевата и си мисли как като малък е искал да стане космонавт(и защо ли не стана?никой нямаше да го ебе за това,че някакъв Кънтри Селинджър се е утрепал със совалката си в тихия океан...)
Секси глас откъм ъгъла:"Hey Cowboy don't you like to be my rider?" "Стига Лора, и без това имам толкова малко време да се наспя,не съм си пил виаграта плюс това съм в стрес от параноята ми за терористи,маниаци,и тъмни балкански субекти"-тихо се сгушва в леглото и заспива в поза ембрион
14-час:Ставане и закуска за шампиони...Ей че хубав бонбон..(29$ пар4ето)Хап и 4деца в Сомалия умира от глад...
16-час:ОСАМА>ОСАМА>ОСАМА-Крещи Джордж,а неговата охрана му вика"КАЛМ ДАУН"-Това е само един клошар(за жалост това е жестоката исина,ако не приличаме на Осама,приличаме на американци,не бе пак си се бръснете ма аиде моля не стигайте до Ислямистки фундаментализъм или мания за завладяване на света.)
18-ти час-"Още само два часа и се махам""А какво трееаше да го питам тоя идиот срещу мене?А да..." Well Станко се нуждае от работа...А твоята майка Станко ще е доволна ли от това ако си намериш работа,ма добре платена,с малко работно време и много почивки например до хавайте,един вид когато ти писне или видиш затруднение да се разкараш и да ебеш майката на всичко ,а Станко ще да иска ли майка ти ти да имаш такава работа?
Станко:Господин Буш,вие ми предлагате поста си?
20-час:30 градуса по целзий... 14.30 следобед километрични задръствания в София,сякаш всички граждани са решили да си заформят кротка и бавнооборотна оргия...Някои псуват,други си седят и слушат Сигнал+,трети се питат дали да не спукат жената от бой като се прибарат,щото ги е яд,че не са като Слави Трифонов или Нещо такова...
Джордж си заминава и слава тебе Боже,че махаш оттука тая малоумна,маймуна... Имам само една молба към тебе...Една малка светкавичка в моторчето на самолета нама ли да е ок?Помисли си Боже,ще си спечелиш огромни маси от вярващи...
Реших и аз да побистря родната политика,щото немога да се избистря с нищо друго...
Кой беше тука а?Кой?Именно Жорето Буш. Искам да кажа,че по време на неговата визита много се изписа,много се изговори,много се изгледа и много си останахме с изписаното,изгледаното и изговореното.
Евала Страотно на кметеца и на цялата пасмина от слабоумни общински съветници,малоумни полицаи и най-вече евала на политиците...Евала пичове че се гъзите,хващате си пристите на краката и викате :Давай Жоре 1-ва база е за тебе...!"
Кратък обзор на претоварената и без излишно разхищаване програма на Бушката:
1-час:Самолета каца.Кацат и обаче още 3 за да не се знае къде е Маймуната.Щото той страда от параноя.Параноя,че навсякъде го преследват терористи,които пък от своя страна искат да го стигнат както вбесен тексаски фермер иска да стигне уфсъ-тъ и да й ебе мамата.Изненада той не е в 1-вия,а във втория самолет,ало терористите прецакани сте...
Стулбичката се спуска,и се подава...не, не бе това не е ротвайлер страдащ от глисти Буш е
Лека усмивчица в стил Джийн Кели от сцената с полицая в "Пея под дъжда",плах поглед вижда, че май сичко е ок и продължава напред като внимава да не го нападнат с ядрено оръжие. После историята мълчи...
2-ри час:Иухууууу Йоу това е Серго...Тупат се,радват се,обаче Бушката е по-щастлив понеже знае,че това му е един от малкото часове на тая зона на здрача,а пък тия тука ша си седят и ще трябва да се борят с бакшишите,пенсиите,осигуровките и безработицата,защото в USandA няма такова нещо те там имат мечта и всеки,които не вярва в нея е ТАЛИБАН...приеми го като ембарго.
3-ти час:"Егати тука храната има вкус..."си мисли.Уоу,какво е това бе...Салфетка,пък на мене мама ми даваше у фермата само старото бельо на татко да си бърша ръцете като се изцапам...(недай си Боже да оцапа устата(не рапъра имам предвид)
4-ти час:Опътване към спалнята...Обличане на пижамка със синьо долнище и червено-бяло горнище със звездички...Поглеждане на леглото,което скромно се помещава на 10 кв метра ,поглед през прозорчето(игнорира 10000 милицонера) отправя взор към синевата и си мисли как като малък е искал да стане космонавт(и защо ли не стана?никой нямаше да го ебе за това,че някакъв Кънтри Селинджър се е утрепал със совалката си в тихия океан...)
Секси глас откъм ъгъла:"Hey Cowboy don't you like to be my rider?" "Стига Лора, и без това имам толкова малко време да се наспя,не съм си пил виаграта плюс това съм в стрес от параноята ми за терористи,маниаци,и тъмни балкански субекти"-тихо се сгушва в леглото и заспива в поза ембрион
14-час:Ставане и закуска за шампиони...Ей че хубав бонбон..(29$ пар4ето)Хап и 4деца в Сомалия умира от глад...
16-час:ОСАМА>ОСАМА>ОСАМА-Крещи Джордж,а неговата охрана му вика"КАЛМ ДАУН"-Това е само един клошар(за жалост това е жестоката исина,ако не приличаме на Осама,приличаме на американци,не бе пак си се бръснете ма аиде моля не стигайте до Ислямистки фундаментализъм или мания за завладяване на света.)
18-ти час-"Още само два часа и се махам""А какво трееаше да го питам тоя идиот срещу мене?А да..." Well Станко се нуждае от работа...А твоята майка Станко ще е доволна ли от това ако си намериш работа,ма добре платена,с малко работно време и много почивки например до хавайте,един вид когато ти писне или видиш затруднение да се разкараш и да ебеш майката на всичко ,а Станко ще да иска ли майка ти ти да имаш такава работа?
Станко:Господин Буш,вие ми предлагате поста си?
20-час:30 градуса по целзий... 14.30 следобед километрични задръствания в София,сякаш всички граждани са решили да си заформят кротка и бавнооборотна оргия...Някои псуват,други си седят и слушат Сигнал+,трети се питат дали да не спукат жената от бой като се прибарат,щото ги е яд,че не са като Слави Трифонов или Нещо такова...
Джордж си заминава и слава тебе Боже,че махаш оттука тая малоумна,маймуна... Имам само една молба към тебе...Една малка светкавичка в моторчето на самолета нама ли да е ок?Помисли си Боже,ще си спечелиш огромни маси от вярващи...
четвъртък, 24 май 2007 г.
Понякога...
Галя се събуди с невероятна лекота тази сутрин.Обикновено винаги имаше страхотно главоболие,бе схваната и не се чувстваше никак комфортно.Дали не бе заради снощната случка?Дали наистина пък не бе само сън,а имаше и капка реалност?
Надигна се и погледа спящият до нея мъж.Бе прекрасен.Едър,висок,строен,чернокос,с най-красивите и големи черни очеи,които беше виждала.Спеше по гръб и тя забеляза как съвсем леко се надигаше завивката от гърдите му,когато си поемеше дъх.
"Толкова е прекрасно,че е жив",да така жив както нищо друго,което бе виждала до сега.
Стана съвсем леко от леглото ,за да не го събуди...Живееше доста на високо.Отиде срещу огромния позорец,който се намираше срещу леглото и погледна през него.Бе пролет,слънцето бе изгряло и вече хвърляше своите топли лъчи върху нефритения свят.Зелено,бе толкова зелено,че от самият цвят тя изпадна в нещо като краткотраен екстаз,придружен от лека възбуда,чакаща да се случи нещо прекрасно.Погледна наляво в огледалото, видя едно прекрасно миньонче с лешникова коса малко под раменете,очи пъстри като целият очакващ я свят.Свят,който нямаше търпение да се покаже...
Отиде до леглото съвсем тихичко.Не искаше да буди своят ангел.Приклекна до него, бръкна в левия джоб на панталона му и извади един предмет.После се загледа в мъжа и реши да си поиграе с него.
"Охо-о-о"-помисли си Галя, когато видя,че е доста по-голям отколкото го помнеше вчера.
Погали го.Бе твърд.Много твърд и голям.Сложи на прекрасните си устни една от онези палави усмивки,предизвикали началото на не една война заради жена.След като го погали известно време,тя се усмели и го лапна.Първо не толкова силно и навътре,но постепенно продължаваше да го притиска към себе си,като пускаше сладострастна лига върху му.
Започна да я завладява истинска страст,усети леко възбуждане и точно,когато бе на път да се замисли колко е глупаво всичко натисна спусъка,а мозъкът и се разпиля въху прозореца и тавана
Надигна се и погледа спящият до нея мъж.Бе прекрасен.Едър,висок,строен,чернокос,с най-красивите и големи черни очеи,които беше виждала.Спеше по гръб и тя забеляза как съвсем леко се надигаше завивката от гърдите му,когато си поемеше дъх.
"Толкова е прекрасно,че е жив",да така жив както нищо друго,което бе виждала до сега.
Стана съвсем леко от леглото ,за да не го събуди...Живееше доста на високо.Отиде срещу огромния позорец,който се намираше срещу леглото и погледна през него.Бе пролет,слънцето бе изгряло и вече хвърляше своите топли лъчи върху нефритения свят.Зелено,бе толкова зелено,че от самият цвят тя изпадна в нещо като краткотраен екстаз,придружен от лека възбуда,чакаща да се случи нещо прекрасно.Погледна наляво в огледалото, видя едно прекрасно миньонче с лешникова коса малко под раменете,очи пъстри като целият очакващ я свят.Свят,който нямаше търпение да се покаже...
Отиде до леглото съвсем тихичко.Не искаше да буди своят ангел.Приклекна до него, бръкна в левия джоб на панталона му и извади един предмет.После се загледа в мъжа и реши да си поиграе с него.
"Охо-о-о"-помисли си Галя, когато видя,че е доста по-голям отколкото го помнеше вчера.
Погали го.Бе твърд.Много твърд и голям.Сложи на прекрасните си устни една от онези палави усмивки,предизвикали началото на не една война заради жена.След като го погали известно време,тя се усмели и го лапна.Първо не толкова силно и навътре,но постепенно продължаваше да го притиска към себе си,като пускаше сладострастна лига върху му.
Започна да я завладява истинска страст,усети леко възбуждане и точно,когато бе на път да се замисли колко е глупаво всичко натисна спусъка,а мозъкът и се разпиля въху прозореца и тавана
неделя, 8 април 2007 г.
РЕстарт
Не ти ли се струва,че понякога просто забиваш?Не ти ли се струва,че понякога си тук,ма ти се ще да те няма?Не ти ли се струва,че искаш много,ама няма нищо?И не ти ли се струва,че всичко ти говори да се махаш,а ти си стоиш тука?Искам да ти кажа,че не само ти се струва,ами е и така...Издигам лозунг:"Обратно в пещерите",следван от програмата-ставане по никое време,двойна закуска,троен обяд,алкохолизъм до дупка,спане и пърдене тогава гат'та кефи и безраборен секс!След тази малка поетична прелюдия искам просто да се похваля:НЯМАШЕ МЕ 5 ДНИ!Реших да се откача от матрицата и вместо по цял ден да се занимавам с безброините й бъгове,да излезна на поляната,да се снимам и да се напивам до безобразие...Завиждайте малки гадни панелни плъхове и вие юпита,дето населихте тая хипарска държава.Верно рек енд ролът е умрял,обаче останахме модерните смъкнати копелета с пиърсинги,дето да вадим тук-таме по някоя безобразна простотия от ръкавите на гъзарските ни сует-шърти.
Бях в Търново(Велико)-казах си сега ти е паднало момче изчезвай-имаш кинти,имаш гадже,имаш и при кои да съ наспиш...заеби тая работа,заеби това учение и хващай и разтреси гората,както глден циганин тресе джанка!Факт!казах го и го напрайх...а знаеш ли кое е най-готиното-ти,точно ти ,дето го четеш това.Ти дето си се вторачил в тоя телевизор и попиваш моя кеф само през екрана.Пък всъщност имаш нужда от малко солариум..Най-готиното е че бях прав.Е да верно гората я нямаше...беше заменена в по-голямата част от същите гнусни постройчици за 800евро квадрата,обаче въздуха пич не може да се сравни с тоя тука,щото просто в радиус от 150км не работи нито един завод.И това ако не е ЕДЕН!Поркаш,то не те хваща,или ако се напоркаш,нямаш махмурлук.Но стига с моя кеф...Нека се върна на главната идея-именно-...ааааа занеш ли,че съм чист от 5 дни?незнаеш?ето казвам ти не се допрях да компютър цели пет дни...А интернет беше само като спомен от някакъв много лош,врден и зациклил живот,който ме връхлетя точно 35мин след пристигането ми в Софията.С няколко думи "Спрете ни тока,Не искаме вода!"
Това е ...Може да не бях много изчерпателен в описанието си на природата,но това беше само за ви възбудя любопитството и да ви накарам да се покажете навън и да си припомните как мирише пролета,и че не съществува само на картинки ....
Бях в Търново(Велико)-казах си сега ти е паднало момче изчезвай-имаш кинти,имаш гадже,имаш и при кои да съ наспиш...заеби тая работа,заеби това учение и хващай и разтреси гората,както глден циганин тресе джанка!Факт!казах го и го напрайх...а знаеш ли кое е най-готиното-ти,точно ти ,дето го четеш това.Ти дето си се вторачил в тоя телевизор и попиваш моя кеф само през екрана.Пък всъщност имаш нужда от малко солариум..Най-готиното е че бях прав.Е да верно гората я нямаше...беше заменена в по-голямата част от същите гнусни постройчици за 800евро квадрата,обаче въздуха пич не може да се сравни с тоя тука,щото просто в радиус от 150км не работи нито един завод.И това ако не е ЕДЕН!Поркаш,то не те хваща,или ако се напоркаш,нямаш махмурлук.Но стига с моя кеф...Нека се върна на главната идея-именно-...ааааа занеш ли,че съм чист от 5 дни?незнаеш?ето казвам ти не се допрях да компютър цели пет дни...А интернет беше само като спомен от някакъв много лош,врден и зациклил живот,който ме връхлетя точно 35мин след пристигането ми в Софията.С няколко думи "Спрете ни тока,Не искаме вода!"
Това е ...Може да не бях много изчерпателен в описанието си на природата,но това беше само за ви възбудя любопитството и да ви накарам да се покажете навън и да си припомните как мирише пролета,и че не съществува само на картинки ....
понеделник, 19 февруари 2007 г.
Постите дойдоха
Днеска почват постите...Съвестта ме гризе много.Чак жив не ме оставя.Знам де знам.Ще се помъча тоя път...да бе да ша се мъча.Казват,че 40 дни преди велик ден не трябва да ядеш месо, да употребяваш алкохол и никакъв,ама никакъв секс!Много сложна и дългосрочна програма не смятате ли?Не че е лошо да се отървеш малко от земните блага и да разтвориш твоята душа за духовната храна,както обичаш да отваряш уста за пържолка ма... шанс както се казва, даже мал-ък шанс.Винаги съм се чудел на хората,които успяват да се подложат на това умопомрачително мъчение и да устоят на съблазънта,която лъха от всичко и те мами да и се поддадеш както те мами разцъфнала роза през май.Обаче ти трее да устоиш и да си викаш, че така ша се доближиш повече до Шефа и евентуално ша си спечелиш малко благоразположение и съвсем евентуално някоя твоя малка молба би могла да бъде чута.Това последното си го измислям, ма ми се ще да е така иначе незнам...Немога да разбера какъв е смисъла да си нарушаваш хранителния и запойния режим...Абе ок аиде това някак си се преживява ама 40 дни без...не искам да си го помислям даже.Аиде без салама на закуска става, без водката вечер...ша се споразумеем някак си,но бате без секса ставаш кретен,който вместо да разсъждава нормално почва да откача тотално, а мисълта за него те завладява както Наполеон завладява Европа и ставаш марионетка на собствените си хормони...Бай дъ уей сега ми хрумна нещо ма незнам дали се брои.Даааа 100% от вас са си го помислили още преди да стигнат до тука в тоя текст.Ами ръчичката ще кажете вие?
Е сега ми хрумна и на мене...Ма май няма да стане хора,защото и това се води грях.Излиза че през тия 40 дни и нощи сме обречени на аскетизъм и лудост в името на това да се причаслиш към праведните мирями и да ...незнам... Лично аз не смятам да се лишавам от нищо...Желая успех на тези,които обаче са решили ще се видим на финала с вас стига да сте с всичкия си аиде весело!
Е сега ми хрумна и на мене...Ма май няма да стане хора,защото и това се води грях.Излиза че през тия 40 дни и нощи сме обречени на аскетизъм и лудост в името на това да се причаслиш към праведните мирями и да ...незнам... Лично аз не смятам да се лишавам от нищо...Желая успех на тези,които обаче са решили ще се видим на финала с вас стига да сте с всичкия си аиде весело!
вторник, 13 февруари 2007 г.
Търси се...
Ако вие сте красива,млада,интелигентна,дългокрака,с едри гърди,забавна и говорите няколко езика... То вървете на майната си!Ние търсим ШЛОСЕР!
събота, 20 януари 2007 г.
DIG
We all have a weakness
But some of ours are easier to identify.
Look me in the eye
And ask for forgiveness;
We'll make a pact to never speak that word again
Yes you are my friend.
We all have something that digs at us,
At least we dig each other
So when weakness turns my ego up
I know you'll count on the me from yesterday
If I turn into another
Dig me up from under what is covering
The better part of me
Sing this song
Remind me that we'll always have each other
When everything else is gone.
We all have a sickness
That cleverly attaches and multiplies
No matter how hard we try.
We all have someone that digs at us,
At least we dig each other
So when sickness turns my ego up
I know you'll act as a clever medicine.
But some of ours are easier to identify.
Look me in the eye
And ask for forgiveness;
We'll make a pact to never speak that word again
Yes you are my friend.
We all have something that digs at us,
At least we dig each other
So when weakness turns my ego up
I know you'll count on the me from yesterday
If I turn into another
Dig me up from under what is covering
The better part of me
Sing this song
Remind me that we'll always have each other
When everything else is gone.
We all have a sickness
That cleverly attaches and multiplies
No matter how hard we try.
We all have someone that digs at us,
At least we dig each other
So when sickness turns my ego up
I know you'll act as a clever medicine.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
