2.56

2.56 сутринта е...5 поредни вечери не спя у нас...по-точно спя,но в диапазона от 5 до 10 сутринта. През останалото време съм по заведения. Не си мислете,че съм се пропил или нещо по-долно,което сега не ми идва на акъла,но нещо от типа на това,че ходя да правя секс със животни за пари или...както и да е. Просто бачкам.Така е,казват хората,че трудът е направил маймуната човек. Аз пък съм напълно готов да споря с тези хора, които са го казали това.щото те според мен са гадни мръсни капиталистически утрепки, които държат половината магазини в центъра на София. Другата половина са в провинцията! Та както и да е истината е,че явно биологичният ми часовник (където и да се намира подяволите) се е пренастроил. И сега никак не ми се спи. Слушах Джако Пасториус докато си лягах. По едно време се усетих,че слушам час и половина легнал по гръб покрит със одеало и с ръце върху корема. Викам си "копеле ако те види някой ша реши,че си мъртъв- СТАВАЙ. И станах. Изтеглих си малко музика и сегаслушам новия Kingdom come, който е остатъчен материал от първия Kingdom come, и който е остатъчен материал от следващите десет албума. Демек няма развитие.Послушах и Пърпъл Sormbringer в частност. Сетих се за Тома и Митко Семов. За Тома се сещам често напоследък, понеже другия месец сме на турне и усещам как ще си изнасяме концертите като Las Ketchup ,всъщност ще свирим 3 песни по 7 пъти и те така. Случва се понеже не правим репетиции,щото сме заети.Но и по телефона става работата ,нали сем ПРО все пак.За Митко се сещам всеки път когато слушам джаз. Според мен Митака е най-якия барабанист на родната сцена в момента.Покрай него и изключително кратките ,но поучителни разговори който водим от типа на : -Митко,какво слушаш бе? -Брекър брадърс,ма си младо момче няма да разбереш! -си промених изцяло усещането за музика и ритъм и то към по-добро! Няма да повярвате,седя сам и си се смея на смешките,които би трябвало да минават за смешки.Ако Татяна беше до мен сега,щеше да вмъкне едно от нейните УАУУУУУУ,а аз щях да й кажа да не ме занимава с глупости и че друг път ще се разправяме,да тръгва пред мен или нещо подобно. Все още не ми се спи.Немога и да пия,щото снощи изпих едно кило водка,пък днеска само половин и викам малко да почина. Бях на рд-то на Геш и много се раздадохме.Естествено скъсах лентата, но опитът си е опит братче. Питам днеска има ли проблеми с мене снощи всички викат НЕЕЕЕЕ много културен беше. Немога да повярвам . Толкова пъти съм късал лентата,че вече по default си се прибирам и много внимавам да не бутна някого в дискотеката или какво говоря.Отслабнал съм още. Дрехите ,които си купих преди 3 месеца вече са ми големи. Нещо става с мене,а не съм тренирал от месец и половина. Просто бях зает със записите на албума на Сънрайз. ДА,точно така и аз ще стана звезда под бългърско небе де, но ще ме дават по телевизора и ще ме пишат на албума.Може и снимката да ми сложат,ако решат ,че искат да си загубят и малкото фенове обаче.Пиша ги тия работи и се чудя за какво ми е.Просто е обаче. Истината е ,че вече почти немога да пиша на ръка,щото не че съм осакатял ма съм забравил как става.Помня,че имаше някакво пособие като клечка,което има едно метално в края и то пише,помня ,че имаше и бяло нещо,което се прави от дърво и е много тънко ,но съм ги забравил тия неща вече.Трябва да пробвам да се върна в 18 век и да предотвратя научно-техническата революция в зачатък.ЗАщото незнам дали от труда,но определено почвам да се превръщам в маймуна. Вчера влезнах в Google за да проверя не си спомням какво, нобеше нещо съвсем елементарно,което принципно няма как да не го знаеш,от типа на откъде изгрява слънцето или нещо подобно. а да искам и да се оплача,че нямам какво да чета,обаче се надявам скоро да имам,щото си поръчах box set Death note от amazon и го чакам към края на месеца. Ох това е...Викторе като ги прочетеш тия работи,те ще са се случили вече,ма сега като се замисля то вече всичко се е случило още вчера или преди седмица така,че не си назад. Айде добро утро и лека нощ!

Живот колкото секунда

Има тъжни моменти, има самотни моменти, има болка и отчаяние. Има ги обаче и щастието, ликуването, срещата с приятели и позитивните мисли. Понякога седя и много често се чудя, какво ли правят няколко човека, с които вече не подържам никакви контакти. Как ли са? Щастливи ли са или тъжни? И тогава спомените нахлуват, като мъгла от далечен сън. Сякаш не ги е имало никога и всичко е плод на въображението ми, което се е изгубило в дъждовна вечер насред тъмна и безлюдна улица. Бил ли съм там? Защо на никого не разправям случки от това време. Защо когато се сетя за Поли, усещам част от себе си мъртва,но когато се сетя за Тони,не изпитвам нищо.Толкова ли се промених? Всеки път когато се логвам в блога, и пиша, се сещам за отминали неща. Това е и причината поради,която пиша все по-рядко и по-рядко. Имаше гняв. Имаше отчаяние. Имаше и немалко весели мигове.Тъжно е! Тъжно е,защото вече не си ги спомням.Нямам нито един жив спомен за тях, не и за Тони. Остана само представата за нея, остана само представата за Ради, остана само представата за Ники, Тина, Ана. Единствено Поли ми липсва много. И не защото вече тя не е сред нас. Просто тя не предаде никого за нищо. Не намирам думи,с които да опиша липсата й, макар тя никога да не е присъствала постоянно в моя живот,или поне не във физическия смисъл. Но знам,че вътре в мен винаги ще има една част,която я обичаше много,а сега има една част,която е просто нейната душа. Празен поглед. Седя пред компютъра вече час и се чудя къде съм и какво съм бил. По- точно е кой съм бил. Бил съм момче, което е било влюбено? Бил съм човек, който се е любувал на нелепи неща? Бил съм наивен? Бил съм друг! Опитът ме е направил нещо съвсем различно от това, съм бил. Някъде там в съзнанието ми изниква Алекс. Как се разкрих пред нея. Как споделих цялата си болка и любов и как след това просто останах сам и как тя ми каза,че съм се променил коренно. Гняв и болка се преплитат в едно и ме омагьосват. Блед спомен ме спохожда за ранната есен. Стоя на балкона на Вили и гледам отиващия си ден. Гледам как умира светлината и как се ражда мракът и сълза се стича по лицето ми. Следва още една и още една. Започвам да се треса от рев. Плача и се моля някой да не излезне и да ме попита какво ми е. Плача заради тъжните хора, плача заради умрелите цветя, плача заради светлината. Плача заради Поли! Защо се движа като в сън, без усещане за нещо истинско? Знам,че не е нормално. Толкова ли силно съм искал да загубя този стар живот, след като се разделих с Тони? Действително ли съм смятал,че тя е човекът в моя живот?
Вече водя коренно различен живот, част от него са хора, които най-малко съм очаквал да обикна или опозная и се чувствам добре. Чувствам се отново буден и намерил смисъл. Губил съм чувство за ориентация много пъти и както казва Жоро- пич ти се променяш с всеки ден. Не искам и този път да загубя това, което имам! Харесвам ви всички. И Геш, и Любо, Жоро, Ясен, Митко,Ели и Митака,Вили и Михаела, Джамбов и Деси,Ванката и Злати и най-вече тебе Таня. Защото ти си най-хубавото нещо,което ми се случи от години насам.