четвъртък, 25 септември 2008 г.

Писах ли го това или не...

Преди по-малко от година,мисля че беше миналия декември писах нещо като равносметка на шибаната година.
Знам, че сега не е декември, маи той ша дойде като неискан махмурлук при препил дванадесетокласник,така че ако някои въобще се напъва да го чете това сега ще разбере за още една моя равносметка точно преди една година и това,което съм сега.
Искам да започна с това,че тая една година мина отново много бързо и неусетно. Доста по-бързо отколкото въобще можете да си представите. Зимата я прекарах под логото на любовта и евентуално нейното истинско проявление, но уви, оказа се (много ми е любима тази фраза), че не само не бе любовта на живота ми, ами ме отврати за дълъг период (отивам да повърна и се връщам)...
10мин по-късно. Стига за любовта. С началото на пролетта започнах да правя нещото,което наистина ми се отдава(не да пия и да ходя покурви) Почнах да свиря в Сънрайз с Жорката Мархолев- моят детски идол. Наистина е голям кеф да свириш с хора, които си гледал като дете и някоя вечер те да ти звъннат и те питат: Здрасти искаш ли да свириш с нас. Една седмица ходех като напушен малоумник, страдащ от пристъп на еуфория(демек много весел) Към средата на лятото си купух нов бас- 5 струни, активна електроника, 24 позиции,а един месец по-късно си купих Фендер джаз бас(произведен в щатите),завиждайте малки аматьори, и жалки басистчета. :) свирихме по морето, Свирихме и на АПОЛОНИЯ. И именно там ми се случи нещо отново за което можех само да мечтая
КОПЕЛЕ СВИРИХ НА ЕДНА СЦЕНА С КЕН ХЕНСЛИ И ДЖОН ЛОУТЪН ОТ ХИЙП!!!!!!!
Свирих Джулай морнинг с човека,който я е написал! Естествено не съм се занимавал само със свирене през тази година. Помагах колкото можех на приятели, и те ми помагаха много де: Гешче, Люспа тука е момента да кажа(не съм пил),че благодарение на вас преоткрих,че да си сам не е чак толкова зле и не е болка за умиране(все още) Гегата ме запали по спорта и футбола в частност,освен това винаги когато сме свободни ходим да тичаме по 4 км, което пък ме навежда и на мисълта че от към март месец съм с 25 килограма по-слаб. смених си гардероба изцяло и станах анорексик :) Започнах да пия кафе в големи количества,защото съня ми стана скъпо платено удоволствие,не пуша все още цигари и усещам как лека по лека се превръщам в доктор Хаус, не че ще ви лекувам, но ставам доста циничен и това ме кефи. Сигурно някои ден ще престана, но до тогава има време. Сега чакам да почне поредния семестър и ако успея живот и здраве да завърша и тая година. това е.
ПП. Искам само да обявя,че нищо и никого не мразя,макар понякога хората да си мислят че е точно обратното :) просто не виждам защо някои да е чак толкова много щастлив, при положение,че аз не съм. това не е завист, това е стремежът на хората към свобода, братство и равенство! Ианче сериозно, обичайте се, пийте много вода(казвал съм го вече) и пак се обичайте!

петък, 19 септември 2008 г.

19.09.2008

Много е тъпо, когато се усещаш заседнал между болка и самота. Виждаш как индексът Дау Джоунс на оптимизма ти се срутва като стара къщурка под напора на мощен багер в центъра на София. Още по-тъпо е когато знаеш,че след това на мястото на къщурката (бивше твое добро настроение), ще зейне огромна дупка и още повече багери ще копаят и копаят, докато не стигнат предела на твоите нерви и ти чисто и просто не се усетиш в безтегловността на състоянието, което завладява все повече, и повече народ, а именно ДЕПРЕСИЯТА! Кому е нужно това, защо се стига до там? Напоследък все повече и повече мой познати и приятели падат духом, а някои дори занемаряват и физическото си здраве,защото просто не виждат смисъл. Питам, и нека това питане остане отворено в академичните среди и нека някой отговори ако може де...: Питам: Защо подяволите млади хора на по 19-20 години не виждат смисъл в това да живеят. Защо всички и всичко се скапва, и защо се отчуждаваме вместо да се сближваме. Кога ще се сближаваме? Когато дойде времето да неможем да ходим, да носим отново памперси и да забравяме дали си взехме хапчето? Тогава ли ? Тогава, малко преди последния факс, който би трябвало автоматично да ни закара при...Така де...сещате се ДОБРО И ЗЛО, ГРЯХ И...обратното на грях незнам какво е (ето още едно питане), но да не се отплесвам от нещата.
Трудно се живее Санчо в днешните ни времена на еманципирани жени, нежни мъже и груба действителност, неоставяща уж нормалния човек да си поеме глътка въздух, да си спомни и той, че не е само винтче от машината, че не е увит в целуфан и не е продаден на дребно, че не се превърнаха в машинно масло мечтите му.
Няма да давам съвети за здравословно хранене, няма да призовавам и да ходите на фитнес, не защото няма нужда, а защото няма смисъл според вас. И аз седя отвреме на време и се чудя,даже понякога го изричам на глас: Къде сбърках и сбърках ли в нещо въобще? Сега , който не си го задава тоя въпрос ще излъже толкова безцеремонно и брутално,че ще да е все едно вашите да ти признаят че рожденният ти ден не е на датата, която си празнувал 22 години,а именно днес: ЧЕСТИТО НА ПЕЧЕЛИВШИТЕ, на неуспелите успех в следващия тираж,както се казва. Питате ли се? Питаите се. Само да ви подшушна и да ви кажа,че няма смисъл да се тормозите. Просто няма смисъл да се мъчите да разгадавате механизмите на Кучката съдба и нейното копеле провидението. Нищо не бъркате, просто сте попаднали в кофти време на кофти място. Това е!
Сега тука би трябвало да се изправя като един истински духовен гуру, да надигна своя жезъл, не онзи де..., стига мислихте за перверзии. И да призова боговете на словесен дуел, сигурен съм,че ще ми скъсат гъза! Иска ми се като лидер да ви кажа: СПОКОЙНО мой малки притеснени, скапани, изморени, депресирани, отчаяни, докарани до ръба на нервна криза, изпитваши само завист и омраза, необичащи и прочее миряни. Ще доиде ден, в който всеки един от вас ще познае истинското щастие, ще намери любов и душевен покой (евентуално преди да умре) и ще разбере механизма. И ето,че евентуално, пак, бих могъл да повдигна поне мъничко индексът на настроението, както германец се надига плахо от окоп,за да види само как наближаващият руски танк, никак, ама никак няма намерение да спре преди да му откъсне главата. Та така и с нас/вас и почти всики хора на тази прекрасна планета.
Надежда има,само дето мисля,че всъщност тя беше една проститутка на околовръсното, или пък Жечка се казваше???