Писмото

Не се бяха виждали отдавна. Може би колко? 3-4 години,всеки бе поел по собствен път,когато съвсем неочаквано съдбата ги събра отново. Отново и не повесел повод.
Беше късен августов следобед, едно момче седеше на масата в кафене. Отпиваше бавно от кафето си и чакаше момичето. Почака известно време и тя се появи. Не много висока,права черна коса, тъмни очи и прекрасни тръпчинки когато се усмихва. От някъде се носеше силен аромат на ягоди и съвсем тихото и меланхолично напяване на джазова мелодия.
- Здрасти, извинявай,че закъснях.
- Няма проблем на всеки се случва.-каза момчето
Тя съвсем небрежно завъртя стола и с леко движение се плъзна в него, като едновременно с това успя да закачи и чантата си на облегалката. Поръча си студен чай и заговори почти шепнешком:
-Колко време мина? 4 години?
- Толкова. Преди 4 години се случи- рече той, също шепнейки
- Много време ,а сякаш беше вчера когато тя си отиде.
- Наистина мина време,а ние все едно бяхме в машина на времето,която запази спомените живи като вчерашни.
- Знаеш ли- подшушна отново тя- Странното е ,че почти всеки ден си мисля за нея. Каква би била тя сега, какво би правила, дали все още щеше да ни е приятел?
- И аз си задавам често тези въпроси, но никога не ги свързвах, пък с някои от познатите,докато не се случи това онзи ден, и всъщност се сетих за теб когато те видях. Странно е как един починал,може да е по-често в мислите на един човек, отколкото някой жив. Аз лично си го обяснявам със силен дух и личност.
- Наистина е интересно и съм напълно съгласна с теб. Тя беше невероятен човек и все още немога да повярвам,че я няма. Знаеш ли понякога имам чувството,че чувам смеха й,- обръщам се,но нея я няма.
- Аз я сънувам. Ужасно е странно ,защото всичките ми сънища са изключително реални, и понякога просто немога да разбера дали съм сънувал или пък може действително да се е случило нещо?
- Не е честно да си отиде един толкова жизнен и весел човек, на толкова крехка възраст,без дори да е опознал всички радости от живота. Или поне истинските плодове на младостта. Само на 18?- думите й вървяха съвсем гладко и това го наведе на една друга мисъл.
- А не смяташ ли,че неговото самоубийство също е много странно. Винаги е имал вид на трезво мислещ човек. Наистина- замисли се момчето- понякога си имаше своите странности,но винаги съм го оправдавал с това,че беше много чувствителен към света и единственото му оплакване беше,че е самотен.
- Наистина е ужасно. Той имаше приятели, не бих казала,че е бил толкова самотен. Всъщност беше доста контактен и имаше, понякога нелеко чувство за хумор, но винаги се е извинявал когато прекаляваше и това някак си го извиняваше- каза със загадачна усмивка момичето.
- Така е. Но знам ли? Времената се промениха. Човек започва да има все повече и почвече познати, и все по-малко и по-малко приятели,което води на мисълта,че може би наистина няма вечни приятели,а има само вечни интереси.
- Не ми се иска да се съгласявам- поклати главя момичето- но като че ли наистина си прав. Знаеш ли- продължи тя- Чух нещо много интересно. Помниш ли близначките?
- Да спомням си ги. Какво за тях.
- Знаеш,че те й бяха много близки и много дълго време бяха в траур заради нейната смърт.
Те са ходили при една жена,която може да общува с мъртвите и са се свързали с нея.
- Това не го вярвам!- Прости ми ,но винаги съм бил малко по-прагматичен. Идеята ми е,че няма таков анещо като задгробен живот. Всъщност и моята теория не е много правдоподобна, но никак не съм запленен от мисълта за реинкарнация и преминаване в дуги нива. Или изчакването докато си готов отново да дойдеш тук и Великия Астрал и ...
-Да, да ясно!- Прекъсна го тя- но нека се доизкажа ок???
-ОК!
- Тя им е казала,че там където е сега е странно, вече е свикнала, но знае,че не е сред нас. Имало други. Тези други, и се карали,че все е нетърпелива. И там имало училище. Приятели нямала, и й било много мъчно за всички тук. Последното нещо,което е казала,е че много и се пие кока- кола.-завърши тя
- Боже мой!!!-почти извика той
- Какво нали не вярваше в Господ???- саркастично се усмихна тя
- Ти незнаеше ли ?- в очите му блестяха сълзи
- Да знам за кое?-в нейния поглед вече се четеше истинско любопитство
- Вечерта преди неговото самоубийтство,той се е видял с близначките.
- И?-наистина ставаше интересно. Никой не знае какво са си говорили. Знаеш ли друго ми се вижда странно,че на мястото на самоубийството е нямало предсмтърно писмо.
- Напротив имало е!-почти се задъхваше от вълнението. Сякаш за момент целият свят притихна, всичко стана някак си сиво, музиката заглъхна и в целят свят бяха само те двамата.
- Имало е -повтори той. В едната си ръка е държал пистолета,а в другата кутийка от кока-кола.

на всеки може да се случи...

Телефонът звънна, повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия... В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче... Чу се шепот от ругатня. Към дестия път в слушалката се чу сънен женски глас:
- Ало-о-о-о- каза доста провлачено.
- Деси ти ли си ?-попита почти еуфори1ен мъжки глас отсреща...
- Ъ-ъ-ъ имате грешка... звуците излизаха толкова бавно, че можеха да съперничат само на някоя родопска песен.
- Да-а-а-а-а грешка-а-а-а-а- проехтя еуфоричният глас, който вече бе в екстаз.
" Това не е истина"- посмили си тя "Току що станах причина за мъжки оргазъм,а фори и не бях там" Обърна се на другата страна и се сгуши още повече в топлата завивка. Точно бе започнала да се унася и вижда чудесна поляна обляна от слънчева светлина, когато : Дзъ-ъ-ъ-ър-р-р- Няма начин на поляната да има телефон"-рече си тя- дзъ-ъ-ър-р-р-р- Втори,трети...
- Ало-о-о
- Криси здравей, мама се обажда!
- Мамо, знаеш ли колко е часът?
- Точно два и трийсет миличка, но това е важно...
- Важно, е че е два и трийсет???
- Не, той пак го направи. Върна се преди час и половина. Аз го попитах къде е бил, той отоговори,че бил у Пешо и играли на шах, а аз му казах,че мирише на ракия... Той ми размаха пръст и каза: - Ми ти к'во искаш ма...на шах ли да ти мириша.
- О, мамо не го ли познаваш...?
- немога вече миличка неиздържам,ще си взема багажа и заминавам за Виена,там има толкова много изискани кавалери и ....
- И ще си счупят краката да те носят на ръце нали?- измърмори Криси...
- Какво???
- Попитах дали си си взела валериана?
- Взех го ...
- Тогава удари една голяма ракия и си лягай мамо и затвори телефона със скоростта на падаща светкавица върху напъпила овошка...
Нахлупи възглавницата върху главата си и затвори очи... Сотеше на Болнично легло с апарат за кръвно налягане на лявата ръка и термометър в устата....
- Сложи си двата пръста върху китката и брой!- нареди доктор Хаус
- "Мили Боже" разкрещя се вътрешно тя! На никого не бе казвала,но бе лудо влюбена в него...
- Е,- каза той- Колко?
- Дфвадефет и пеф...-изфъфли тя...
Той я погледна със съмнение и каза:- Или след малко с теб ще се случи нещо много лошо или си зле с математиката. Почука с чукче върху коляното й и каза: Да-а-а окей явно си зле с математиката...-каза той-докато поглеждаше живака на термометъра- И между другото вече можеш да си затвориш устата.
- Аз ъ-ъ-ъ- да... и сега осъзна,че и се е отдала една-единствена възможност- Мога да ви дам телефона си...
- С удоволствие -дзъ-ъ-ъ-ъ-ъ-р-р-р, - но вече те търсят по него!
- О не-е-е защо сега, не искам сега...И отвори очи...Дзъ-ъ-ъ-р-р-р-р
- Ало- каза разгневена в слушалката...
- Здрасти Юли съм...
- Кой???
- Юли, помниш ли ме,запознахме се преди три дни в : "Бар на края на вселената"- довършиха едновременно...
- И от къде ми имаш телефона- попита тя с тон на инспектор,разследващ клане в детска градина, а единственият заподозрян за това е малко сладко, мило русо момиченце със морско сини очи, житно руси коси и рокличка на мечета...
- Ами Яна ми го даде...
- И защо се обаждаш
- Ъ, малко е тъпо от 30 минути хвърлям ези-тура за да реша да ти звънна...
- И?
- Ами чак сега се падна ези- смотолеви той
- И?
- Чудех се дали няма да искаш утре да пием по едно мляко с какао? Евентуално кино?
- И?
- Ъ-ъ-ъ-ъ ми-и-и-и- Ми е преди фа нали- прекъсна го тя
- Не те разбрах?
- Карай- отсече тя- Добре къде ще се видим...
- Утря в 7 на попа???
- С удоволствие - каза тя. Ще се видим там. Затвори телефона, обърна се на другата страна и спа непробудно до обяд...

Педофил ли сте? /наложен като интелектуално ембарго над интелигенцията/

Благодарим и изказваме силни благодарности,подкрепяни с истински благодарски похвали към: e-bane.net

1. Кое филмово заглавие ви допада най- много?
А) “Малки жени”
Б) “Големият Лебовски”
В) “Колкото- толкова”


2. Коя е любимата ви книга?
А) “Лолита”
Б) “Старецът и морето”
В) “1001 нощ”


3. Какво е отношението ви към децата?
А) те са прекрасни гладки същества, които можеш да лесно да примамиш, и да си играеш...да си играеш... ой, на батко!
Б) е, един ден ще порастнат, ще станат майки и бащи, после баби и дядовци и тогава... ох, котьо!
В) абе, деца- какво да ги правиш, важното е кеф да става.


4. Как оползотворявате наличието на бонбонки и шоколадчета?
А) събирам си ги в прозрачни пликчета (дамски) и с тях обикалям детските градини и началните училища и после... знаете как е!
Б) дарявам ги лично в домове за стари хора и чакам отплата от благодарните старци- ако ме разбирате какво искам да кажа
В) омазвам се целия и звъня на секс- телефони, хи-хи-хи


5. Какво работите?
А) учител по физическо в първи клас
Б) гробокопач, ама много са наблюдателни близките, бе, много!
В) чиновник в държавно учреждение, шефът ухае много хубаво, а секретарката ходи с едни такива ластични полички...


6. Какво колекционирате?
А) използвани памперси, и стари детски обувчици, леви
Б) некролози на хора над 70 години
В) карти за игра с голи жени и футболисти


7. Кои вестници или списания четете редовно?
А) “9 месеца”
Б) “Трета възраст”
В) “Психо” и “Шок Секс”


8. На какво учите децата си?
А) не ви трябва да знаете
Б) да уважават възрастните хора
В) на нищо, жена ми ме изгони заради връзката с тъщатаv

9. Кое е любимото ви телевизионно предаване?
А) “Кой е по- по най” и “Ала- Бала”
Б) “С бъклица и дрян” заради певиците над 70-те
В) “Нощен магазин”

10. Педофил ли сте?
А) да
Б) не
В) и да, и не


 Ако имате най- много отговори А), то да, вие сте педофил, при това от най- гнусните. Рано или късно щше ви хванат.

 Ако имате най- много отговори Б), то вие не сте педофил. Вашето сексуално отклонение се нарича геронтофилия и има тенденция да прерастне в некрофилия. Поне доставяте радост на старите хора

 При най- много отговори В) вие имате потенциал както за педофил и геронтофил, така и за следните отклонения- педерастия, садохизъм, мазохизъм, зоофилия и пр, и пр.

Всъщност, самият факт, че сте решили този тест показва, че сте ужасна персона и поведението ви носи само беди на обществото.

как да я накараме да се чувства прекрасно...

следните точки не са инспирирани от личен опит, ако все пак някой се усъмни в това...може да се направи справка в близкото РПУ


1. Докато я целувате, неочаквано й духнете в ухото!

2. Преди да ви направи минет, попитайте измила ли си е зъбите!

3. Помолете я да не стене, докато ви прави свирка!

4. А после попитайте: "Какво ми мълчиш, а?"

5. Когато си свали сутиена, попитайте: "Абе не ти ли е малко голям?"

6. Когато си свали гащичките, доближете се и с фенерче разгледайте катеричката й!

7. Напревете същото и с вече свалените гащички. Ако попита защо – кажете, че проверявате за въшки.

8. Когато се съблече чисто гола, сложете на кура си очила и кажете: “Виж добре, мойто момче, кой се налага да ебем!”

9. Помолете я да се обръсне. А след това се оплачете, че ви боде!

10. Когато й го вкарате – изненадано кажете: “Ама по-навътре нещо не влиза!”

11. По време на акта си пейте: "Я елате, пиленца, при батко!"

12. След като свършите, кажете: "Боже, закъснях! Ще трябва да бягам!"