Това е! Моят последен пост в този блог. Знам,че малко хора го четяха, знам,че още по-малко вече ще го четат. Мисля че имам попадения тук-таме, но просто се отплеснах от основната идея,заради, която го създадох. Няма да давам повече обяснения. Ще си направя нов. Незнам кога обаче...
понеделник, 13 април 2009 г.
петък, 3 април 2009 г.
'Til the clouds clear
What's left to say with all that's come and gone
Words get in the way and anyway the devils got your tongue
And a storm brews inside and there's nowhere to hide
It's gonna blow your cover sky high
If you let this thing go, it's gonna burn, it's gonna burn
You're gonna take the whole world with you when you go
So here you are, demons screaming in your head
You try to shut them out but they just get louder instead
And nothing you do can seem to break through
This darkness smothering you
When it takes hold, your heart turns cold
The very soul seeps out of you
'Til the clouds clear
Words get in the way and anyway the devils got your tongue
And a storm brews inside and there's nowhere to hide
It's gonna blow your cover sky high
If you let this thing go, it's gonna burn, it's gonna burn
You're gonna take the whole world with you when you go
So here you are, demons screaming in your head
You try to shut them out but they just get louder instead
And nothing you do can seem to break through
This darkness smothering you
When it takes hold, your heart turns cold
The very soul seeps out of you
'Til the clouds clear
сряда, 18 март 2009 г.
2.56
2.56 сутринта е...5 поредни вечери не спя у нас...по-точно спя,но в диапазона от 5 до 10 сутринта. През останалото време съм по заведения. Не си мислете,че съм се пропил или нещо по-долно,което сега не ми идва на акъла,но нещо от типа на това,че ходя да правя секс със животни за пари или...както и да е. Просто бачкам.Така е,казват хората,че трудът е направил маймуната човек. Аз пък съм напълно готов да споря с тези хора, които са го казали това.щото те според мен са гадни мръсни капиталистически утрепки, които държат половината магазини в центъра на София. Другата половина са в провинцията! Та както и да е истината е,че явно биологичният ми часовник (където и да се намира подяволите) се е пренастроил. И сега никак не ми се спи. Слушах Джако Пасториус докато си лягах. По едно време се усетих,че слушам час и половина легнал по гръб покрит със одеало и с ръце върху корема. Викам си "копеле ако те види някой ша реши,че си мъртъв- СТАВАЙ. И станах. Изтеглих си малко музика и сегаслушам новия Kingdom come, който е остатъчен материал от първия Kingdom come, и който е остатъчен материал от следващите десет албума. Демек няма развитие.Послушах и Пърпъл Sormbringer в частност. Сетих се за Тома и Митко Семов. За Тома се сещам често напоследък, понеже другия месец сме на турне и усещам как ще си изнасяме концертите като Las Ketchup ,всъщност ще свирим 3 песни по 7 пъти и те така. Случва се понеже не правим репетиции,щото сме заети.Но и по телефона става работата ,нали сем ПРО все пак.За Митко се сещам всеки път когато слушам джаз. Според мен Митака е най-якия барабанист на родната сцена в момента.Покрай него и изключително кратките ,но поучителни разговори който водим от типа на : -Митко,какво слушаш бе? -Брекър брадърс,ма си младо момче няма да разбереш! -си промених изцяло усещането за музика и ритъм и то към по-добро! Няма да повярвате,седя сам и си се смея на смешките,които би трябвало да минават за смешки.Ако Татяна беше до мен сега,щеше да вмъкне едно от нейните УАУУУУУУ,а аз щях да й кажа да не ме занимава с глупости и че друг път ще се разправяме,да тръгва пред мен или нещо подобно. Все още не ми се спи.Немога и да пия,щото снощи изпих едно кило водка,пък днеска само половин и викам малко да почина. Бях на рд-то на Геш и много се раздадохме.Естествено скъсах лентата, но опитът си е опит братче. Питам днеска има ли проблеми с мене снощи всички викат НЕЕЕЕЕ много културен беше. Немога да повярвам . Толкова пъти съм късал лентата,че вече по default си се прибирам и много внимавам да не бутна някого в дискотеката или какво говоря.Отслабнал съм още. Дрехите ,които си купих преди 3 месеца вече са ми големи. Нещо става с мене,а не съм тренирал от месец и половина. Просто бях зает със записите на албума на Сънрайз. ДА,точно така и аз ще стана звезда под бългърско небе де, но ще ме дават по телевизора и ще ме пишат на албума.Може и снимката да ми сложат,ако решат ,че искат да си загубят и малкото фенове обаче.Пиша ги тия работи и се чудя за какво ми е.Просто е обаче. Истината е ,че вече почти немога да пиша на ръка,щото не че съм осакатял ма съм забравил как става.Помня,че имаше някакво пособие като клечка,което има едно метално в края и то пише,помня ,че имаше и бяло нещо,което се прави от дърво и е много тънко ,но съм ги забравил тия неща вече.Трябва да пробвам да се върна в 18 век и да предотвратя научно-техническата революция в зачатък.ЗАщото незнам дали от труда,но определено почвам да се превръщам в маймуна. Вчера влезнах в Google за да проверя не си спомням какво, нобеше нещо съвсем елементарно,което принципно няма как да не го знаеш,от типа на откъде изгрява слънцето или нещо подобно. а да искам и да се оплача,че нямам какво да чета,обаче се надявам скоро да имам,щото си поръчах box set Death note от amazon и го чакам към края на месеца. Ох това е...Викторе като ги прочетеш тия работи,те ще са се случили вече,ма сега като се замисля то вече всичко се е случило още вчера или преди седмица така,че не си назад. Айде добро утро и лека нощ!
вторник, 10 март 2009 г.
Живот колкото секунда
Има тъжни моменти, има самотни моменти, има болка и отчаяние. Има ги обаче и щастието, ликуването, срещата с приятели и позитивните мисли. Понякога седя и много често се чудя, какво ли правят няколко човека, с които вече не подържам никакви контакти. Как ли са? Щастливи ли са или тъжни? И тогава спомените нахлуват, като мъгла от далечен сън. Сякаш не ги е имало никога и всичко е плод на въображението ми, което се е изгубило в дъждовна вечер насред тъмна и безлюдна улица. Бил ли съм там? Защо на никого не разправям случки от това време. Защо когато се сетя за Поли, усещам част от себе си мъртва,но когато се сетя за Тони,не изпитвам нищо.Толкова ли се промених? Всеки път когато се логвам в блога, и пиша, се сещам за отминали неща. Това е и причината поради,която пиша все по-рядко и по-рядко. Имаше гняв. Имаше отчаяние. Имаше и немалко весели мигове.Тъжно е! Тъжно е,защото вече не си ги спомням.Нямам нито един жив спомен за тях, не и за Тони. Остана само представата за нея, остана само представата за Ради, остана само представата за Ники, Тина, Ана. Единствено Поли ми липсва много. И не защото вече тя не е сред нас. Просто тя не предаде никого за нищо. Не намирам думи,с които да опиша липсата й, макар тя никога да не е присъствала постоянно в моя живот,или поне не във физическия смисъл. Но знам,че вътре в мен винаги ще има една част,която я обичаше много,а сега има една част,която е просто нейната душа. Празен поглед. Седя пред компютъра вече час и се чудя къде съм и какво съм бил. По- точно е кой съм бил. Бил съм момче, което е било влюбено? Бил съм човек, който се е любувал на нелепи неща? Бил съм наивен? Бил съм друг! Опитът ме е направил нещо съвсем различно от това, съм бил. Някъде там в съзнанието ми изниква Алекс. Как се разкрих пред нея. Как споделих цялата си болка и любов и как след това просто останах сам и как тя ми каза,че съм се променил коренно. Гняв и болка се преплитат в едно и ме омагьосват. Блед спомен ме спохожда за ранната есен. Стоя на балкона на Вили и гледам отиващия си ден. Гледам как умира светлината и как се ражда мракът и сълза се стича по лицето ми. Следва още една и още една. Започвам да се треса от рев. Плача и се моля някой да не излезне и да ме попита какво ми е. Плача заради тъжните хора, плача заради умрелите цветя, плача заради светлината. Плача заради Поли! Защо се движа като в сън, без усещане за нещо истинско? Знам,че не е нормално. Толкова ли силно съм искал да загубя този стар живот, след като се разделих с Тони? Действително ли съм смятал,че тя е човекът в моя живот?
Вече водя коренно различен живот, част от него са хора, които най-малко съм очаквал да обикна или опозная и се чувствам добре. Чувствам се отново буден и намерил смисъл. Губил съм чувство за ориентация много пъти и както казва Жоро- пич ти се променяш с всеки ден. Не искам и този път да загубя това, което имам! Харесвам ви всички. И Геш, и Любо, Жоро, Ясен, Митко,Ели и Митака,Вили и Михаела, Джамбов и Деси,Ванката и Злати и най-вече тебе Таня. Защото ти си най-хубавото нещо,което ми се случи от години насам.
Вече водя коренно различен живот, част от него са хора, които най-малко съм очаквал да обикна или опозная и се чувствам добре. Чувствам се отново буден и намерил смисъл. Губил съм чувство за ориентация много пъти и както казва Жоро- пич ти се променяш с всеки ден. Не искам и този път да загубя това, което имам! Харесвам ви всички. И Геш, и Любо, Жоро, Ясен, Митко,Ели и Митака,Вили и Михаела, Джамбов и Деси,Ванката и Злати и най-вече тебе Таня. Защото ти си най-хубавото нещо,което ми се случи от години насам.
вторник, 6 януари 2009 г.
Снимката
Ако се загледате,а вие вярвам сте много наблюдателни,ще забележите двама прекрасни човека в дясно на блог-а. Единият с черно-бялата снимка е Дъглас Адамс /пътеводител на галактическия стопаджия/, а другият с патето на главата е Тери Пратчет /толкооооова мноооогооо неща/-това не е заглавие на книга. Това е описание за неговото творчество.
Има и трета ще кажете вие и тук напълно ще заслужите моя комплимент към вас затова колко сте проницателни,наблюдателни и виждате и най-малките детайли /които както в случая не са мнгого красиви,но и гърбушкото от Нот'р дам не е много красив,пък прави чудеса/ За третата седнах да пиша-мойта. Да аз съм! Гледам се и се чудя. Какво съм искал да кажа на хората с тази снимка,с тази стара стена и тази китара. Че съм стар като стена и мога да свиря на китара.Че китарата ми е стара като стената и мога да свиря на нея,докато се разпадне, или че стената се разпада, а аз и китарата сме там по лоши стечения на обстоятелствата. Каквото и да съм искал да кажа, не е важно,важно е как вие го възприемате. Пък и нали някои трябва да види идиота дето сега пише тези неща. Може би има малко по-дълбок смисъл. Сега като я гледам си мисля и за други неща. Как например всички се уграждаме със стени, стари,напукани,сиви,а вътре в тях всъщност сме ние с по една китара, готови да пеем и свирим, да се радваме и да обичаме. Да! Стоя на стълбите,леко съм се усмихнал, тя до мен и чака да засвиря някоя мелодия,която да развесели малко да речем фотографа отсреща. Сега тя не е при мен, но си имам други две. Ненаситник ще си кажете вие!- промяна ще отвърна аз.
Има и трета ще кажете вие и тук напълно ще заслужите моя комплимент към вас затова колко сте проницателни,наблюдателни и виждате и най-малките детайли /които както в случая не са мнгого красиви,но и гърбушкото от Нот'р дам не е много красив,пък прави чудеса/ За третата седнах да пиша-мойта. Да аз съм! Гледам се и се чудя. Какво съм искал да кажа на хората с тази снимка,с тази стара стена и тази китара. Че съм стар като стена и мога да свиря на китара.Че китарата ми е стара като стената и мога да свиря на нея,докато се разпадне, или че стената се разпада, а аз и китарата сме там по лоши стечения на обстоятелствата. Каквото и да съм искал да кажа, не е важно,важно е как вие го възприемате. Пък и нали някои трябва да види идиота дето сега пише тези неща. Може би има малко по-дълбок смисъл. Сега като я гледам си мисля и за други неща. Как например всички се уграждаме със стени, стари,напукани,сиви,а вътре в тях всъщност сме ние с по една китара, готови да пеем и свирим, да се радваме и да обичаме. Да! Стоя на стълбите,леко съм се усмихнал, тя до мен и чака да засвиря някоя мелодия,която да развесели малко да речем фотографа отсреща. Сега тя не е при мен, но си имам други две. Ненаситник ще си кажете вие!- промяна ще отвърна аз.
сряда, 31 декември 2008 г.
Писмото
Не се бяха виждали отдавна. Може би колко? 3-4 години,всеки бе поел по собствен път,когато съвсем неочаквано съдбата ги събра отново. Отново и не повесел повод.
Беше късен августов следобед, едно момче седеше на масата в кафене. Отпиваше бавно от кафето си и чакаше момичето. Почака известно време и тя се появи. Не много висока,права черна коса, тъмни очи и прекрасни тръпчинки когато се усмихва. От някъде се носеше силен аромат на ягоди и съвсем тихото и меланхолично напяване на джазова мелодия.
- Здрасти, извинявай,че закъснях.
- Няма проблем на всеки се случва.-каза момчето
Тя съвсем небрежно завъртя стола и с леко движение се плъзна в него, като едновременно с това успя да закачи и чантата си на облегалката. Поръча си студен чай и заговори почти шепнешком:
-Колко време мина? 4 години?
- Толкова. Преди 4 години се случи- рече той, също шепнейки
- Много време ,а сякаш беше вчера когато тя си отиде.
- Наистина мина време,а ние все едно бяхме в машина на времето,която запази спомените живи като вчерашни.
- Знаеш ли- подшушна отново тя- Странното е ,че почти всеки ден си мисля за нея. Каква би била тя сега, какво би правила, дали все още щеше да ни е приятел?
- И аз си задавам често тези въпроси, но никога не ги свързвах, пък с някои от познатите,докато не се случи това онзи ден, и всъщност се сетих за теб когато те видях. Странно е как един починал,може да е по-често в мислите на един човек, отколкото някой жив. Аз лично си го обяснявам със силен дух и личност.
- Наистина е интересно и съм напълно съгласна с теб. Тя беше невероятен човек и все още немога да повярвам,че я няма. Знаеш ли понякога имам чувството,че чувам смеха й,- обръщам се,но нея я няма.
- Аз я сънувам. Ужасно е странно ,защото всичките ми сънища са изключително реални, и понякога просто немога да разбера дали съм сънувал или пък може действително да се е случило нещо?
- Не е честно да си отиде един толкова жизнен и весел човек, на толкова крехка възраст,без дори да е опознал всички радости от живота. Или поне истинските плодове на младостта. Само на 18?- думите й вървяха съвсем гладко и това го наведе на една друга мисъл.
- А не смяташ ли,че неговото самоубийство също е много странно. Винаги е имал вид на трезво мислещ човек. Наистина- замисли се момчето- понякога си имаше своите странности,но винаги съм го оправдавал с това,че беше много чувствителен към света и единственото му оплакване беше,че е самотен.
- Наистина е ужасно. Той имаше приятели, не бих казала,че е бил толкова самотен. Всъщност беше доста контактен и имаше, понякога нелеко чувство за хумор, но винаги се е извинявал когато прекаляваше и това някак си го извиняваше- каза със загадачна усмивка момичето.
- Така е. Но знам ли? Времената се промениха. Човек започва да има все повече и почвече познати, и все по-малко и по-малко приятели,което води на мисълта,че може би наистина няма вечни приятели,а има само вечни интереси.
- Не ми се иска да се съгласявам- поклати главя момичето- но като че ли наистина си прав. Знаеш ли- продължи тя- Чух нещо много интересно. Помниш ли близначките?
- Да спомням си ги. Какво за тях.
- Знаеш,че те й бяха много близки и много дълго време бяха в траур заради нейната смърт.
Те са ходили при една жена,която може да общува с мъртвите и са се свързали с нея.
- Това не го вярвам!- Прости ми ,но винаги съм бил малко по-прагматичен. Идеята ми е,че няма таков анещо като задгробен живот. Всъщност и моята теория не е много правдоподобна, но никак не съм запленен от мисълта за реинкарнация и преминаване в дуги нива. Или изчакването докато си готов отново да дойдеш тук и Великия Астрал и ...
-Да, да ясно!- Прекъсна го тя- но нека се доизкажа ок???
-ОК!
- Тя им е казала,че там където е сега е странно, вече е свикнала, но знае,че не е сред нас. Имало други. Тези други, и се карали,че все е нетърпелива. И там имало училище. Приятели нямала, и й било много мъчно за всички тук. Последното нещо,което е казала,е че много и се пие кока- кола.-завърши тя
- Боже мой!!!-почти извика той
- Какво нали не вярваше в Господ???- саркастично се усмихна тя
- Ти незнаеше ли ?- в очите му блестяха сълзи
- Да знам за кое?-в нейния поглед вече се четеше истинско любопитство
- Вечерта преди неговото самоубийтство,той се е видял с близначките.
- И?-наистина ставаше интересно. Никой не знае какво са си говорили. Знаеш ли друго ми се вижда странно,че на мястото на самоубийството е нямало предсмтърно писмо.
- Напротив имало е!-почти се задъхваше от вълнението. Сякаш за момент целият свят притихна, всичко стана някак си сиво, музиката заглъхна и в целят свят бяха само те двамата.
- Имало е -повтори той. В едната си ръка е държал пистолета,а в другата кутийка от кока-кола.
Беше късен августов следобед, едно момче седеше на масата в кафене. Отпиваше бавно от кафето си и чакаше момичето. Почака известно време и тя се появи. Не много висока,права черна коса, тъмни очи и прекрасни тръпчинки когато се усмихва. От някъде се носеше силен аромат на ягоди и съвсем тихото и меланхолично напяване на джазова мелодия.
- Здрасти, извинявай,че закъснях.
- Няма проблем на всеки се случва.-каза момчето
Тя съвсем небрежно завъртя стола и с леко движение се плъзна в него, като едновременно с това успя да закачи и чантата си на облегалката. Поръча си студен чай и заговори почти шепнешком:
-Колко време мина? 4 години?
- Толкова. Преди 4 години се случи- рече той, също шепнейки
- Много време ,а сякаш беше вчера когато тя си отиде.
- Наистина мина време,а ние все едно бяхме в машина на времето,която запази спомените живи като вчерашни.
- Знаеш ли- подшушна отново тя- Странното е ,че почти всеки ден си мисля за нея. Каква би била тя сега, какво би правила, дали все още щеше да ни е приятел?
- И аз си задавам често тези въпроси, но никога не ги свързвах, пък с някои от познатите,докато не се случи това онзи ден, и всъщност се сетих за теб когато те видях. Странно е как един починал,може да е по-често в мислите на един човек, отколкото някой жив. Аз лично си го обяснявам със силен дух и личност.
- Наистина е интересно и съм напълно съгласна с теб. Тя беше невероятен човек и все още немога да повярвам,че я няма. Знаеш ли понякога имам чувството,че чувам смеха й,- обръщам се,но нея я няма.
- Аз я сънувам. Ужасно е странно ,защото всичките ми сънища са изключително реални, и понякога просто немога да разбера дали съм сънувал или пък може действително да се е случило нещо?
- Не е честно да си отиде един толкова жизнен и весел човек, на толкова крехка възраст,без дори да е опознал всички радости от живота. Или поне истинските плодове на младостта. Само на 18?- думите й вървяха съвсем гладко и това го наведе на една друга мисъл.
- А не смяташ ли,че неговото самоубийство също е много странно. Винаги е имал вид на трезво мислещ човек. Наистина- замисли се момчето- понякога си имаше своите странности,но винаги съм го оправдавал с това,че беше много чувствителен към света и единственото му оплакване беше,че е самотен.
- Наистина е ужасно. Той имаше приятели, не бих казала,че е бил толкова самотен. Всъщност беше доста контактен и имаше, понякога нелеко чувство за хумор, но винаги се е извинявал когато прекаляваше и това някак си го извиняваше- каза със загадачна усмивка момичето.
- Така е. Но знам ли? Времената се промениха. Човек започва да има все повече и почвече познати, и все по-малко и по-малко приятели,което води на мисълта,че може би наистина няма вечни приятели,а има само вечни интереси.
- Не ми се иска да се съгласявам- поклати главя момичето- но като че ли наистина си прав. Знаеш ли- продължи тя- Чух нещо много интересно. Помниш ли близначките?
- Да спомням си ги. Какво за тях.
- Знаеш,че те й бяха много близки и много дълго време бяха в траур заради нейната смърт.
Те са ходили при една жена,която може да общува с мъртвите и са се свързали с нея.
- Това не го вярвам!- Прости ми ,но винаги съм бил малко по-прагматичен. Идеята ми е,че няма таков анещо като задгробен живот. Всъщност и моята теория не е много правдоподобна, но никак не съм запленен от мисълта за реинкарнация и преминаване в дуги нива. Или изчакването докато си готов отново да дойдеш тук и Великия Астрал и ...
-Да, да ясно!- Прекъсна го тя- но нека се доизкажа ок???
-ОК!
- Тя им е казала,че там където е сега е странно, вече е свикнала, но знае,че не е сред нас. Имало други. Тези други, и се карали,че все е нетърпелива. И там имало училище. Приятели нямала, и й било много мъчно за всички тук. Последното нещо,което е казала,е че много и се пие кока- кола.-завърши тя
- Боже мой!!!-почти извика той
- Какво нали не вярваше в Господ???- саркастично се усмихна тя
- Ти незнаеше ли ?- в очите му блестяха сълзи
- Да знам за кое?-в нейния поглед вече се четеше истинско любопитство
- Вечерта преди неговото самоубийтство,той се е видял с близначките.
- И?-наистина ставаше интересно. Никой не знае какво са си говорили. Знаеш ли друго ми се вижда странно,че на мястото на самоубийството е нямало предсмтърно писмо.
- Напротив имало е!-почти се задъхваше от вълнението. Сякаш за момент целият свят притихна, всичко стана някак си сиво, музиката заглъхна и в целят свят бяха само те двамата.
- Имало е -повтори той. В едната си ръка е държал пистолета,а в другата кутийка от кока-кола.
понеделник, 15 декември 2008 г.
на всеки може да се случи...
Телефонът звънна, повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия... В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче... Чу се шепот от ругатня. Към дестия път в слушалката се чу сънен женски глас:
- Ало-о-о-о- каза доста провлачено.
- Деси ти ли си ?-попита почти еуфори1ен мъжки глас отсреща...
- Ъ-ъ-ъ имате грешка... звуците излизаха толкова бавно, че можеха да съперничат само на някоя родопска песен.
- Да-а-а-а-а грешка-а-а-а-а- проехтя еуфоричният глас, който вече бе в екстаз.
" Това не е истина"- посмили си тя "Току що станах причина за мъжки оргазъм,а фори и не бях там" Обърна се на другата страна и се сгуши още повече в топлата завивка. Точно бе започнала да се унася и вижда чудесна поляна обляна от слънчева светлина, когато : Дзъ-ъ-ъ-ър-р-р- Няма начин на поляната да има телефон"-рече си тя- дзъ-ъ-ър-р-р-р- Втори,трети...
- Ало-о-о
- Криси здравей, мама се обажда!
- Мамо, знаеш ли колко е часът?
- Точно два и трийсет миличка, но това е важно...
- Важно, е че е два и трийсет???
- Не, той пак го направи. Върна се преди час и половина. Аз го попитах къде е бил, той отоговори,че бил у Пешо и играли на шах, а аз му казах,че мирише на ракия... Той ми размаха пръст и каза: - Ми ти к'во искаш ма...на шах ли да ти мириша.
- О, мамо не го ли познаваш...?
- немога вече миличка неиздържам,ще си взема багажа и заминавам за Виена,там има толкова много изискани кавалери и ....
- И ще си счупят краката да те носят на ръце нали?- измърмори Криси...
- Какво???
- Попитах дали си си взела валериана?
- Взех го ...
- Тогава удари една голяма ракия и си лягай мамо и затвори телефона със скоростта на падаща светкавица върху напъпила овошка...
Нахлупи възглавницата върху главата си и затвори очи... Сотеше на Болнично легло с апарат за кръвно налягане на лявата ръка и термометър в устата....
- Сложи си двата пръста върху китката и брой!- нареди доктор Хаус
- "Мили Боже" разкрещя се вътрешно тя! На никого не бе казвала,но бе лудо влюбена в него...
- Е,- каза той- Колко?
- Дфвадефет и пеф...-изфъфли тя...
Той я погледна със съмнение и каза:- Или след малко с теб ще се случи нещо много лошо или си зле с математиката. Почука с чукче върху коляното й и каза: Да-а-а окей явно си зле с математиката...-каза той-докато поглеждаше живака на термометъра- И между другото вече можеш да си затвориш устата.
- Аз ъ-ъ-ъ- да... и сега осъзна,че и се е отдала една-единствена възможност- Мога да ви дам телефона си...
- С удоволствие -дзъ-ъ-ъ-ъ-ъ-р-р-р, - но вече те търсят по него!
- О не-е-е защо сега, не искам сега...И отвори очи...Дзъ-ъ-ъ-р-р-р-р
- Ало- каза разгневена в слушалката...
- Здрасти Юли съм...
- Кой???
- Юли, помниш ли ме,запознахме се преди три дни в : "Бар на края на вселената"- довършиха едновременно...
- И от къде ми имаш телефона- попита тя с тон на инспектор,разследващ клане в детска градина, а единственият заподозрян за това е малко сладко, мило русо момиченце със морско сини очи, житно руси коси и рокличка на мечета...
- Ами Яна ми го даде...
- И защо се обаждаш
- Ъ, малко е тъпо от 30 минути хвърлям ези-тура за да реша да ти звънна...
- И?
- Ами чак сега се падна ези- смотолеви той
- И?
- Чудех се дали няма да искаш утре да пием по едно мляко с какао? Евентуално кино?
- И?
- Ъ-ъ-ъ-ъ ми-и-и-и- Ми е преди фа нали- прекъсна го тя
- Не те разбрах?
- Карай- отсече тя- Добре къде ще се видим...
- Утря в 7 на попа???
- С удоволствие - каза тя. Ще се видим там. Затвори телефона, обърна се на другата страна и спа непробудно до обяд...
- Ало-о-о-о- каза доста провлачено.
- Деси ти ли си ?-попита почти еуфори1ен мъжки глас отсреща...
- Ъ-ъ-ъ имате грешка... звуците излизаха толкова бавно, че можеха да съперничат само на някоя родопска песен.
- Да-а-а-а-а грешка-а-а-а-а- проехтя еуфоричният глас, който вече бе в екстаз.
" Това не е истина"- посмили си тя "Току що станах причина за мъжки оргазъм,а фори и не бях там" Обърна се на другата страна и се сгуши още повече в топлата завивка. Точно бе започнала да се унася и вижда чудесна поляна обляна от слънчева светлина, когато : Дзъ-ъ-ъ-ър-р-р- Няма начин на поляната да има телефон"-рече си тя- дзъ-ъ-ър-р-р-р- Втори,трети...
- Ало-о-о
- Криси здравей, мама се обажда!
- Мамо, знаеш ли колко е часът?
- Точно два и трийсет миличка, но това е важно...
- Важно, е че е два и трийсет???
- Не, той пак го направи. Върна се преди час и половина. Аз го попитах къде е бил, той отоговори,че бил у Пешо и играли на шах, а аз му казах,че мирише на ракия... Той ми размаха пръст и каза: - Ми ти к'во искаш ма...на шах ли да ти мириша.
- О, мамо не го ли познаваш...?
- немога вече миличка неиздържам,ще си взема багажа и заминавам за Виена,там има толкова много изискани кавалери и ....
- И ще си счупят краката да те носят на ръце нали?- измърмори Криси...
- Какво???
- Попитах дали си си взела валериана?
- Взех го ...
- Тогава удари една голяма ракия и си лягай мамо и затвори телефона със скоростта на падаща светкавица върху напъпила овошка...
Нахлупи възглавницата върху главата си и затвори очи... Сотеше на Болнично легло с апарат за кръвно налягане на лявата ръка и термометър в устата....
- Сложи си двата пръста върху китката и брой!- нареди доктор Хаус
- "Мили Боже" разкрещя се вътрешно тя! На никого не бе казвала,но бе лудо влюбена в него...
- Е,- каза той- Колко?
- Дфвадефет и пеф...-изфъфли тя...
Той я погледна със съмнение и каза:- Или след малко с теб ще се случи нещо много лошо или си зле с математиката. Почука с чукче върху коляното й и каза: Да-а-а окей явно си зле с математиката...-каза той-докато поглеждаше живака на термометъра- И между другото вече можеш да си затвориш устата.
- Аз ъ-ъ-ъ- да... и сега осъзна,че и се е отдала една-единствена възможност- Мога да ви дам телефона си...
- С удоволствие -дзъ-ъ-ъ-ъ-ъ-р-р-р, - но вече те търсят по него!
- О не-е-е защо сега, не искам сега...И отвори очи...Дзъ-ъ-ъ-р-р-р-р
- Ало- каза разгневена в слушалката...
- Здрасти Юли съм...
- Кой???
- Юли, помниш ли ме,запознахме се преди три дни в : "Бар на края на вселената"- довършиха едновременно...
- И от къде ми имаш телефона- попита тя с тон на инспектор,разследващ клане в детска градина, а единственият заподозрян за това е малко сладко, мило русо момиченце със морско сини очи, житно руси коси и рокличка на мечета...
- Ами Яна ми го даде...
- И защо се обаждаш
- Ъ, малко е тъпо от 30 минути хвърлям ези-тура за да реша да ти звънна...
- И?
- Ами чак сега се падна ези- смотолеви той
- И?
- Чудех се дали няма да искаш утре да пием по едно мляко с какао? Евентуално кино?
- И?
- Ъ-ъ-ъ-ъ ми-и-и-и- Ми е преди фа нали- прекъсна го тя
- Не те разбрах?
- Карай- отсече тя- Добре къде ще се видим...
- Утря в 7 на попа???
- С удоволствие - каза тя. Ще се видим там. Затвори телефона, обърна се на другата страна и спа непробудно до обяд...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
