Писах ли го това или не...

Преди по-малко от година,мисля че беше миналия декември писах нещо като равносметка на шибаната година.
Знам, че сега не е декември, маи той ша дойде като неискан махмурлук при препил дванадесетокласник,така че ако някои въобще се напъва да го чете това сега ще разбере за още една моя равносметка точно преди една година и това,което съм сега.
Искам да започна с това,че тая една година мина отново много бързо и неусетно. Доста по-бързо отколкото въобще можете да си представите. Зимата я прекарах под логото на любовта и евентуално нейното истинско проявление, но уви, оказа се (много ми е любима тази фраза), че не само не бе любовта на живота ми, ами ме отврати за дълъг период (отивам да повърна и се връщам)...
10мин по-късно. Стига за любовта. С началото на пролетта започнах да правя нещото,което наистина ми се отдава(не да пия и да ходя покурви) Почнах да свиря в Сънрайз с Жорката Мархолев- моят детски идол. Наистина е голям кеф да свириш с хора, които си гледал като дете и някоя вечер те да ти звъннат и те питат: Здрасти искаш ли да свириш с нас. Една седмица ходех като напушен малоумник, страдащ от пристъп на еуфория(демек много весел) Към средата на лятото си купух нов бас- 5 струни, активна електроника, 24 позиции,а един месец по-късно си купих Фендер джаз бас(произведен в щатите),завиждайте малки аматьори, и жалки басистчета. :) свирихме по морето, Свирихме и на АПОЛОНИЯ. И именно там ми се случи нещо отново за което можех само да мечтая
КОПЕЛЕ СВИРИХ НА ЕДНА СЦЕНА С КЕН ХЕНСЛИ И ДЖОН ЛОУТЪН ОТ ХИЙП!!!!!!!
Свирих Джулай морнинг с човека,който я е написал! Естествено не съм се занимавал само със свирене през тази година. Помагах колкото можех на приятели, и те ми помагаха много де: Гешче, Люспа тука е момента да кажа(не съм пил),че благодарение на вас преоткрих,че да си сам не е чак толкова зле и не е болка за умиране(все още) Гегата ме запали по спорта и футбола в частност,освен това винаги когато сме свободни ходим да тичаме по 4 км, което пък ме навежда и на мисълта че от към март месец съм с 25 килограма по-слаб. смених си гардероба изцяло и станах анорексик :) Започнах да пия кафе в големи количества,защото съня ми стана скъпо платено удоволствие,не пуша все още цигари и усещам как лека по лека се превръщам в доктор Хаус, не че ще ви лекувам, но ставам доста циничен и това ме кефи. Сигурно някои ден ще престана, но до тогава има време. Сега чакам да почне поредния семестър и ако успея живот и здраве да завърша и тая година. това е.
ПП. Искам само да обявя,че нищо и никого не мразя,макар понякога хората да си мислят че е точно обратното :) просто не виждам защо някои да е чак толкова много щастлив, при положение,че аз не съм. това не е завист, това е стремежът на хората към свобода, братство и равенство! Ианче сериозно, обичайте се, пийте много вода(казвал съм го вече) и пак се обичайте!