Седя и си мисля

Седя и си мисля "сега е краят на годината". В колоните звучи "Открадната жена" на Сафо.
Сядам да си направя изводите от тази година,която мина като един миг, но донесе промени, като че ли за цял живот...Почна добре, случиха ми се неща, които ми се случваха за първи път, започнах да работя на места, за които само си мечтаех когато бях дете...Хубаво беше :-)
Видях как стоят много от нещата в музиката,които не ми бяха ясни, запознах се с много интересни хора, от които научих много,докато не дойде лятото. Преживях (надявам се) най-голямата си тъга, получих ужасно много разочарования в личен план, но си мисля,че всичко бо трябвало да е за добро. Сякаш пак съм на нулата в момента. И ще започна от начало. Но този път всичко ще е различно! Повече няма да се доверявам на никого за нищо. Извадих си поуката от прекаленото доверие и знам че има само 3-ма души ,на които мога да разчитам. Благодаря на тези хора, които в най-тежките ми моменти бяха до мен, и ми подадоха ръка,когато имах нужда. Равносметката ми е такава, за жалост че ми се случиха повече лоши неща отколкото хубави, но аз посрещам леко философски тази работа и си мисля,че в крайа сметка, ако нещо може да се обърка, то непременно ще се обърка това е Радвайте се на коледните празници и новата година. усмихвайте се ,пийте много вода. Ползвайте презервативи и не прекалявайте с алкохола. Весело изкарване

С теб съм...

Случвало ли ви се е да харесате някого,но да знаете,че никога няма да го видите? Въпреки всичко обаче тои или тя да оказва голямо влияние върху вас косвено,чрез своето изкуство или нещо такова? На мен ми се случва мнго често, дали с музиканти или писатели ,но наистина ми се случва...Има един такъв човек, който се казва Тери Пратчет. Това е фундамент за мен...прочел съм мого негови книги.Харесва ми, най-вече защото пише фентъзи, и защото гледната му точка за света е толкова мащабна и разчупена, че може да се сравни само с тази на някого като Дъглас Адамс, който написа навремето гениалните 5 книги озаглавени "Пътеводител на Галактическия стопаджия"
Както и да е...днес научих нещо наистина тъжно...за жалост са открили ранна форма на Алцхаймер на Тери,което е много жалко за един толкова даровит писател какъвто е той,защото неговите книги до една са бестселъри в европа, а също така се радва на голяма почит и зад океана...Искернно се натъжих от този факт,защото не мога да си представя да живея ден за ден, докато най-хубавите ми спомени изчезват лека по лека,докато един ден дори не си спомням своите книги, нито своята къща, нито своята жена... В крайна сметка просто исках да изкажа солидарност и подкрепа към Тери Пратчет и мислено да съм с него и да се надявам,че медицината е напреднала достатъчно и, че ще ни радва още много години... С теб съм...

Peanut - човечето, което ме кара да смея често

Един много як пич,който може да те накара да се посереш от смях...Много оригинален...много свеж и страшно забавен ENJOY!!! http://vbox7.com/play:8d0c5c01

The book of my life

Let me watch by the fire and remember my days
And it may be a trick of the firelight
But the flickering pages that trouble my sight
Is a book I'm afraid to write

It's the book of my days, it's the book of my life
And it's cut like a fruit on the blade of a knife
And it's all there to see as the section reveals
There's some sorrow in every life

If it reads like a puzzle, a wandering maze
Then I won't understand 'til the end of my days
I'm still forced to remember,
Remember the words of my life

There are promises broken and promises kept
Angry words that were spoken, when I should have wept
There's a chapter of secrets, and words to confess
If I lose everything that I possess
There's a chapter on loss and a ghost who won't die
There's a chapter on love where the ink's never dry
There are sentences served in a prison I built out of lies.

Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read

In the book of my life

There's a chapter on fathers a chapter on sons
There are pages of conflicts that nobody won
And the battles you lost and your bitter defeat,
There's a page where we fail to meet

There are tales of good fortune that couldn't be planned
There's a chapter on god that I don't understand
There's a promise of Heaven and Hell but I'm damned if I see

Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read
In the book of my life

Now the daylight's returning
And if one sentence is true
All these pages are burning
And all that's left is you

Though the pages are numbered
I can't see where they lead
For the end is a mystery no-one can read
In the book of my life