Снимката

Ако се загледате,а вие вярвам сте много наблюдателни,ще забележите двама прекрасни човека в дясно на блог-а. Единият с черно-бялата снимка е Дъглас Адамс /пътеводител на галактическия стопаджия/, а другият с патето на главата е Тери Пратчет /толкооооова мноооогооо неща/-това не е заглавие на книга. Това е описание за неговото творчество.
Има и трета ще кажете вие и тук напълно ще заслужите моя комплимент към вас затова колко сте проницателни,наблюдателни и виждате и най-малките детайли /които както в случая не са мнгого красиви,но и гърбушкото от Нот'р дам не е много красив,пък прави чудеса/ За третата седнах да пиша-мойта. Да аз съм! Гледам се и се чудя. Какво съм искал да кажа на хората с тази снимка,с тази стара стена и тази китара. Че съм стар като стена и мога да свиря на китара.Че китарата ми е стара като стената и мога да свиря на нея,докато се разпадне, или че стената се разпада, а аз и китарата сме там по лоши стечения на обстоятелствата. Каквото и да съм искал да кажа, не е важно,важно е как вие го възприемате. Пък и нали някои трябва да види идиота дето сега пише тези неща. Може би има малко по-дълбок смисъл. Сега като я гледам си мисля и за други неща. Как например всички се уграждаме със стени, стари,напукани,сиви,а вътре в тях всъщност сме ние с по една китара, готови да пеем и свирим, да се радваме и да обичаме. Да! Стоя на стълбите,леко съм се усмихнал, тя до мен и чака да засвиря някоя мелодия,която да развесели малко да речем фотографа отсреща. Сега тя не е при мен, но си имам други две. Ненаситник ще си кажете вие!- промяна ще отвърна аз.