С теб съм...

Случвало ли ви се е да харесате някого,но да знаете,че никога няма да го видите? Въпреки всичко обаче тои или тя да оказва голямо влияние върху вас косвено,чрез своето изкуство или нещо такова? На мен ми се случва мнго често, дали с музиканти или писатели ,но наистина ми се случва...Има един такъв човек, който се казва Тери Пратчет. Това е фундамент за мен...прочел съм мого негови книги.Харесва ми, най-вече защото пише фентъзи, и защото гледната му точка за света е толкова мащабна и разчупена, че може да се сравни само с тази на някого като Дъглас Адамс, който написа навремето гениалните 5 книги озаглавени "Пътеводител на Галактическия стопаджия"
Както и да е...днес научих нещо наистина тъжно...за жалост са открили ранна форма на Алцхаймер на Тери,което е много жалко за един толкова даровит писател какъвто е той,защото неговите книги до една са бестселъри в европа, а също така се радва на голяма почит и зад океана...Искернно се натъжих от този факт,защото не мога да си представя да живея ден за ден, докато най-хубавите ми спомени изчезват лека по лека,докато един ден дори не си спомням своите книги, нито своята къща, нито своята жена... В крайна сметка просто исках да изкажа солидарност и подкрепа към Тери Пратчет и мислено да съм с него и да се надявам,че медицината е напреднала достатъчно и, че ще ни радва още много години... С теб съм...