Човек се ражда два пъти,веднъж за дасъществува и ведъж за да живее

Човек се ражда два пъти,
веднъж за да съществува и веднъж за да живее
(Жан Жак Русо)
И тъй!Много са темите,които тормозят човешкото съзнание по време
на краткия му престои на земята като двунога форма на живот на въглеродна основа!
То не е:"Защо го има светът?" или "Абе точно сега ли намери да звънне тоз телефон
точно докато съм в тоалетната!" и други такива интересни от типа :"Ко стана та не вечерахме?"
но както и да е спирам до тук защото ще се отклоня прекалено много от темата!
Истината е че е имало,продължава да има и винаги ще има един въпрос,които ще събира прах
във похабеното килерче на съзнанието ни, но ще е винаги там готово да излезне и да ни тормози!
А именно защо се раждаме?!
Сега аз няма да давам поредния дълбокомислен отговор на тоя интересен въпрос,защото го е дал един
по-навътре от мене в проблема човек-Представям ви с годост г-н Жан Жак Русо!(Тука трябва да има аплаус)
И тъй мосю Русо го е казал бре!: "Веднъж за да съществува и веднъж, не не за да умре а за да живее!"
Аз лично смятам че Русо няма предвид че трябва да се раждаме два пъти,ами че трябва в един единствен
опит да го просъществуваме ,ама и да го изживеем!
Сложна работа биха си казали някои,но като се замисли човек-(от личен опит обаче забелязвам че тази ни функция все по-малко и по-малко функционира!) не е толкоз сложно!
Нека първо почнем от съществуването-то е присъщо на всичко,което е в нашия свят.
Например колите през прозореца,бебешките играчки,бутилките с алкохол,пчеличките и цветенцата и
кученцата и котенцата и дори негово величесво наи-висшето животно -Человекът!!!!
Точно заради него и неговото невероятно показване на бял свят седнах да пиша.
Ако погледнем за малко сериозно на проблема зададен ни от г-нРусо ще трябва да
сменим интонацията и да се вгледаме на дълбоко в бездната наречена живот(Внимание ефектите са много
високо технологични и си струват)
Трудно е да се пише за нещо толкова мащабно и непознато като живота!
Нито е лесно да се пише защо съществуваме и защо живеем!-има разлика!
Когато човек поотрасне малко,започва да си мисли че знае адски много и това е една от причините
да съществуваме без да живеем!Ставаме експерти по живота,но какво е експерт ако не човек
който знае все повече и повече,за все по-малко и по малко,докато се стигне до там че знае абслютно
всичко за абсолютно нищо!Та така е и с нас.Мислим си че знаем много,докато животът ни се изплъзва
между пръститеи необръщаме внимание на съществените за нас неща,като например това да помагаме
на хората около нас и да намерим смисъл в съществуването си! Сега няма да се правя на майка Тереза, но си помислете само,колко само време губим в някакви си свой глупости без дори да постигнем една малка
победа!А това е наи-важното за човека-да побеждава и да върви напред!И тъй като това тук си е мое разсъждение аз си разсъждавам че бавно се оставяме на течението на реката наречена живот,като се носим само по повърхността й, без дори да се гмурнем вендъж та поне ако се одавим да знаем защо е било,
не просто да дочакаме края на големия водопад ,от който няма връщане!-мисля че се сещате за какво говоря!
Мисля че за да съществува, но и да живее човек,той не трябва да е просто на сцената,но и да играе своята роля,да я сменя когато е необходимо,да надрасне страховете си и да остави нещо след себе си!
Истината е че живота ни поднася много такива възможности,но ние не ги поглеждаме,затваряме си очите,сякаш
са песъчинки във вятъра и само могат да ни навредят.Точно така пропиляваме най-хубавите си възможности
за победа над ежедневието,пък и ако сме още малко по-късогледи да пропуснем любовта!А според мен тя е единствения начин да изживеем живота си пълноценно като обичаме и бъдем обичани!
Защото,когато обичаме имаме сила да се преборим с много неща,а когато даже бъдем и обичани си мисля че ни е по-лесно да излезем от мрачната гора и да вървим по осветената от душата на любимия човек пътека.
Изведнъж намираме смисъл в наи-обикновенни действия,като сипването на вода.Защо ли?Предполагам
защото го правим с любов!
Вярно може да звучи невероятно тривиално,но си мисля че може би точно това е било едно от нещата,които
се е опитвал да ни каже с тази си мисъл Жан Жак.Защото за да обича човек,тои трябва да съществува, а
за да усети любовта тои трябва да я изживее!
КРАЙ